Божидар Димитров Стоянов

Дата на раждане: 03/12/1945 , България

Свързаност с престъпната организация БКП:

За родителите на Божидар Димитров не се знае много. Според справка от Уикипедия те са бежанци от Източна Тракия. 

Божидар Димитров е членувал в БКП и е бил агент на ДС.

От 1973 до 1990 година сътрудничи на Държавна сигурност I главно управление и II главно управление, 2 отдел, 4 отделение. Ползва агентурни имена Кардам и Тервел, по негови думи използва и други два псевдонима за вътрешна употреба - Богдан и Терелиг.

За разлика от повечето агенти на ДС, които се срамуват от този факт, Божидар Димитров казва:

"...И друг парадокс – хората обикновено гледат да ограничат времето, в което са били в ДС, защото се срамуват! Аз настоявам, че съм бил до 1990 г. ...10 години повече, отколкото пише в досието ми!".

Това го казва по повод на това, че е бил отписан като агент, но по неговите думи той не е знаел и е продължил да ходи на мисии още 10 години след второто му освобождаване от служба.

Освен, че се гордее със своето сътрудничество в ДС той смята и да спечели от това. За целта издава своето досие в книга под заглавие "За кожата на едно ченге - Тервел Кардам".

Димитров влиза в БКП в началото на 70-те години на миналия век като постепенно се издига в партийните среди. 

След преименуването на партията преминава и в редиците на БСП. Два пъти е бил в листите за народни представители на БСП — в окръзи Кърджали и в Шумен през 1997 и 2001 година, но на по-задно, неизбираемо място.

Като член на Висшия партиен съвет на БСП в края на 2005 година Божидар Димитров се обявява открито против решенията на ръководството на БСП. Той не подкрепя кандидатурата на Татяна Дончева за кмет на София и подкрепя независимия кандидат Бойко Борисов, с когото е в приятелски отношения. 

За това си действие е снет от поста водач на групата на общинските съветници на БСП в Столичния общински съвет. След това престава да изпълнява поста, на който е избран, като не се явява на сесии.

Преди Парламентарните избори в България през 2009 г. напуска БСП и застава в подкрепа на ГЕРБ.

Свързаност с Русия:

Нямаме информация за сътрудничество.

Относно Крим той казва:

"През 1954 г. един пияница даде Крим - една руска територия, заедно с руското  население, на една измислена държава, на една "Македония". Руската Македония - това е Украйна. Хайде да си говорим истината...

Измислена граница - каквито са границите на Македония. Когато политическият елит произвежда такива държави-ментета и менте-нации, които никога не са съществували, редно е в един момент това да се поправи", каза Димитров. (http://offnews.bg/)

Друго:

През 1959 г. завършва основното си образование в Созопол.

През 1964 г. - Механотехникума в Бургас. След което работи няколко години на риболовни кораби, траулери - като моряк в "Океански риболов". 

По-късно завърва история и археология в СУ "Климент Охридски", има докторат по история.

Старши научен сътрудник II-ра степен от декември 1985 г.

През декември 1994 г. е назначен за директор на Националния исторически музей (НИМ). Обвиняван е, че по това време допринася за уволнението на директора на управление „Музеи и галерии“ в културното министерство Алберт Бенбасат, като го обвинил в участие в организиран незаконен износ на паметници на културата и произведения на изкуството.

Като директор на Национален исторически музей, през 1997–1998 г., има задочен конфликт с президента на Република България Петър Стоянов по повод връщането в Зографския манастир на черновата на „История славянобългарска“, написана от отец Паисий Хилендарски. В резултат на което — през лятото на 1998 г. договорът му в НИМ е прекратен от министъра на културата Емма Москова. 

В началото на 1998 при секс скандал заради негово изказване в интервю от 1995г. е поискана оставката му от НИМ от депутата от СДС Александър Йорданов.

Препитава се като свободен журналист в Бургас и София през периода 1998 – 2001 година.

„Възстановен“ е като директор на НИМ през октомври 2001 година след "конкурс".

През 2001 година рибари откриват в Созопол лодка еднодръвка, за която Божидар Димитров оповестява, че е от времето на Ной. След двукратно изследване по С14 се оказва, че лодката е от 11-14 век и е изложена като такава в Националния исторически музей.

От 2002 до 2012 г. е водещ на телевизионното историческо предаване „Памет българска“ по Канал 1. 

От март 2013 г. е водещ на телевизионното историческо предаване „Историята... с Божидар Димитров“ по TV+.

На изборите 2009 г. е избран за народен представител (ПП ГЕРБ), след като е издигнат от ГЕРБ за мажоритарен кандидат в Бургаски избирателен район.

В 87 правителство на България е назначен за министър без портфейл, който отговаря за Агенцията за българите в чужбина, Държавна агенция „Архиви“ и Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет.

На 5 януари 2010 година Димитров прави дипломатически скандал с изявление, че България може да наложи вето на присъедиеняването на Турция като страна-членка на Европейския съюз, ако не получи компенсации от 20 милиарда долара за прокудените от Османската империя през 1913 година етнически българи, населявали районите западно от Босфора. Това се случва дни преди посещение на министър-председателя Борисов в Турция и турското правителство предупреждава за възможно влошаване на отношенията между двете страни. Заместник-министърът на външните работи, Марин Райков, разграничава позицията на страната от тази на Димитров, заявявайки, че няма пряка връзка между нерешените въпроси между България и Турция и разширяването на Европейския съюз. Следва "последно предупреждение" за отстраняване от поста от страна на Борисов и публично извинение на Димитров в медиите.

В края на юли 2010 известява, че са открити мощите (намерени са части от мощи) на Св. Йоан Предтеча в Созопол (археологът Иван Петрински, дългогодишно работил на това място после отрича това, като добавя, че не са спазвани и археологически процедури, но е "разбивано с кирките") и обявява, че Созопол ще се превърне във втория Ерусалим.

В отговор на журналистически въпрос за възможните съмнения около откритието Димитров казва: "...Защо бе майка му стара, защо е толкова злоба, бе?! Е, т'ва не мога да си го обясня при тоя ШИБАН народ, при тия ШИБАНИ колеги..."

Други скандални изказвания, който прави Божидар Димитров:

„Напада ме един чикиджия” (за Виктор Канзуров, македонски журналист с българско самосъзнание).

Траките били „мутри“.

„Овчарчета“ (5 август 2010) ("Не знам кои са тези анонимни археолози, но като ги науча, на овчарчета ще ми станат") - за анонимните му критици историци и археолози (поводът е предполагаемите мощи на Св. Йоан Кръстител).

„Курви“ (6 август 2010) - за българските и руските туристки (подразбиращо се от "И най-долната курва да е."), разглеждащи мощите на Св. Йоан Кръстител.

„Един човек за да успее, други трима-четирима трябва да бъдат смачкани.“ (9 август 2010) - интервю за Тази сутрин, БТВ.

"Политически лилипут" (18 август 2010) - към Мартин Димитров, след като лидерът на СДС иска оставката на министъра без портфейл.
 
По-късно Божидар Димитров обяснява, че "шибан", означавало "шибан с пръчка, брулен", и това се отнасяло до колегите му, което предизвиква възмутените реакции на неговите колеги, например Валерия Фол на 7 август. На 8 август доц. Стоянов, от ръководството на Асоциацията на български археолози, изказва общо недоволството на археолозите от тона и квалификациите на Божидар Димитров, които според него са и излагащи българския народ. Стоянов коментира заявките Созопол да се превърне в българския Йерусалим, от страна на министъра, с „Някак си много лесно даваме етикети, градим някакви бомбастични теории“ и се учудва, че когато държавата намалява субсидията на БАН и университетите, 420 хил. лв се дават за реконструкцията на църква. След изказването на Маргарита Ваклинова от БАН, че Б. Димитров трябва да се извини на колегията, той дава две интервюта, в които заявява, че няма да го направи, тъй като нямало всъщност на кого да се извини. Той стеснява допълнително семантиката на изказването си до "анонимните хора", според него "шибан" не било пейоративна дума, но с нея обиждал само анонимните.

Оставката на Божидар Димитров е искана първо от БСП-младежи, а по-късно и от Мартин Димитров, председател на СДС, който посочва, че Б.Димитров е първият български министър, който си позволява подобно вербално поведение, и че в страни като Англия това не би се случило, а ако би се случило, то този министър ще напусне и поста, и страната. 

На 19 декември 2010 година Димитров подава оставка като министър в правителството на ГЕРБ. На 4 февруари 2011 година парламентът приема оставката му.

Понастоящем директор на НИМ.
...........................................................................................................
Извадки от пресата: 

Публикувано: 28 февр. 2015, 22:41 / blitz.bg

Като млад в родния Созопол, заобиколен от женско внимание

Божидар Димитров е роден в на 3 декември 1945 година в Созопол в семейство на бежанци от Източна Тракия. Завършил е история и археология в СУ " Св. Климент Охридски", има докторат по история. През 70-те години на 20-и век проучва архивите на Ватикана, където попада на част от "История на България" на Петър Богдан Бакшев, написана през 1667 година. Намира я в архива на Борджиите.

Директор на Националния исторически музей. Наскоро излезе от печат книгата на професора “За кожата на едно ченге – Тервел, Кардам”. В нея той публикува и досието си от Държавна сигурност! 

„Не е махнато нито едно листче! От документа по проучването ми до финала на дейността ми като сътрудник на ДС“, твърди Димитров.

Историкът продължава скандалния си разказ ексклузивно пред “ШОУ” - за уволнението си от ДС, за любовните си истории в Италия и за своята “следа” в опита за убийство на папа Йоан-Павел Втори - открехва завесата пред неизвестни факти от своя живот – в ДС и извън нея.

- Професор Димитров, защо ви уволниха като агент Кардам от Държавна сигурност?

- За разпространение на книгите на Солженицин. Всеки демократ сега, да речем от Реформаторския блок, би дал мило и драго да има такъв щрих в биографията си. Но нямат - били са комсомолски и партийни секретари всичките, като ги гледам! Солженицин е бил офицер от Съветската армия, артилерист по време на Втората световна война. Веднага след нея е обвинен, че критикува Сталин и е изпратен в лагер – в Гулаг. Той описва живота там в една книга, която дори в България беше издадена след Априлския пленум - “Един ден на Иван Денисович”, която потресе света. В нея разказва за живота на затворник в сибирски лагер. След падането на Хрушчов от власт Солженицин стана “лош” писател. А той започна да издава книги една след друга! “Архипелаг Гулаг” беше най-известната, но имаше и други – “Август – 1914”, “Деветият кръг на ада”, които осъждаха съветската система. Изпращат го на заточение, Западът го обяви за герой дисидент и му даде Нобелова награда, а тук беше забранен и накараха Съюза на българските писатели, на който беше почетен член, да го изключи. Валери Петров и още 5-6 писатели отказаха да гласуват за изключването му под предлог, че не са чели книгите му. Това беше лъжа - книгите му ги внасяха такива като мен! В чужбина ги продаваха, и то на евтини цени, какъвто беше моят случай. Може би нарочно, за да бъде достъпен, понеже хората знаеха, че ни обменят само по 30 долара. И при нас от ДС беше така - не се ползвахме с никакви привилегии. 30 долара и толкова! Оправяй се с тях! 

Имало е случаи да гладувам и то доста, особено в Париж! Една дама ме спаси, тя беше омъжена за пилот на “Конкорд”, студентка там, познавахме се от София. Хранеше ме от време на време. По-нататък в Италия вече беше лесно – със спагети като се наядеш хубаво, и ти държи цял ден топката в стомаха! Безплатни ми бяха в пансиона, в който бях. Оттогава започнах да пълнея, но това е друга тема. 

Купих си в Париж научни издания и събраните съчинения на Солженицин. Донесох ги тук и започнах да давам на приятели да четат. От всички си спомням само името на известния режисьор Димитър Гочев, който работеше повече в Германия. Бяхме много добри приятели с него.

Един том дадох на състудентка, имаше хубави цици, а мен циците винаги са ме привличали. Свалял ли съм я или не, не се спомням, но не съм спал с нея. Но направих грешката да й кажа, ако хванат в нея книгата, да каже, че е седнала на една пейка в парка и там я е намерила, взела я, без да знае каква е тая книга! Когато ме арестуваха, лъжех, че не съм знаел, че има нещо нередно да имам тази книга, като подчертах, че е издавана и в България. Но те ми казаха: “Виж какво е писала колежката ти: “Той ми каза да кажа, че съм я намерила в парка...”. Тоест съзнавал съм, че книгата е забранена!

Изхвърлиха ме от ДС! 

А колежката с хубавите цици се оказа агент на Второ главно, на политическата полиция, отдел “Борба с идеологическата диверсия”! Тогава още нямаше Шесто...

След 6 месеца отново бях вербуван от същия професор - водещ офицер. Писал докладни, убеждавал ги, че “момчето – младо, глупаво, заблудило се, вече няма да прави така…”. И станах агент Тервел. Бил съм само Кардам и Тервел. Богдан, Терелиг, това са вече измислени за вътрешна употреба имена. Питал съм защо е така. - При даване на моите информации да се ползват от други отдели, са пишели други имена, за да ме прикриват, защото винаги е можело да има предател между тях. 

Така че сега разни хора напразно ме подиграват като “агента с най-много имена”! Две са имената ми, то си личи и на корицата на досието ми. Избрах имена на прабългари, защото и тогава, и сега съм увлечен от историята на прабългарите. Смятах, че Тервел и Кардам са незаслужено забравени имена, а те са направили много за укрепването на българската държава!

- Още един път ви уволняват от ДС, и то окончателно, въпреки че вие не сте знаели! Как така?

- Един агент “Невяна” докладвал, че аз съм се разкрил пред нея, че съм агент и работя в Зографския манастир заедно с един холандски учен, когато съм вербувал. Тогава през 1980 г. светкавично съм отписан от ДС, но продължавах да ходя с мисии. Не съм и знаел, че съм отписан. Продължих с мисиите чак до 1990 г. Затова на корицата на книгата си за доказателство съм публикувал карта за достъп до библиотеката във Ватикана от 1988 г. Просто тя е оцеляла. Имам и от 1990 г., но не знам къде е. Сам не мога да отида до секретния архив на библиотеката, няма да ме пуснат, нямам и толкова пари! 

А и агент “Невяна” не познавам! Да кажем, че съм свалял някаква мацка, за която не съм знаел, че е агент, но аз няма да се хваля със Зографския манастир, а с Ватикана! Това е далеч по-стойностно! А и никога през живота си не съм познавал холандски учен! По всяка вероятност това е измислица. Отдел 14-и на Първо главно на ДС не е бил обичан и от съветските другари. Писали са, че в този отдел водим война основно срещу социалистически страни – Югославия и Румъния, срещу техните фалшификации на историята. Смятали са го за изява на великобългарски шовинизъм. Може би нашите са поискали да симулират, че наказват някого и не е имало по-подходящ от мен. Особено с моето “черно минало” със Солженицин! А и съм си “вървял” за недисциплиниран, буен, със собствено мнение по много въпроси – пише го в характеристиката ми. И те са ме резнали, но само формално! Аз не съм знаел! 

И друг парадокс – хората обикновено гледат да ограничат времето, в което са били в ДС, защото се срамуват! Аз настоявам, че съм бил до 1990 г., 

10 години повече, отколкото пише в досието ми!

- Като един Джеймс Бонд имахте ли запомняща се, разтърсваща история с жена в Италия?

- Беше забранено да имаме секс контакти, защото казваха: “Врагът ще ви направи компрометиращи снимки!”. Нашите професори, водещи офицери, които си бяха мъже в пълния смисъл на думата, си чукаха! Аз също! Без да се опасявам, че ще ми направят компрометиращи снимки. Сигурно са направили! И как иначе! Тогава „третият пол” поне сред историците не съществуваше, мисля. И сега го няма. Той беше в други гилдии – театралната, кинаджийската.

Няма да забравя, един път моят професор, водещият ми офицер, идва и вика: “Ти да знаеш, взето е решение - сексснимки вече не са компромати за нашите агенти! Чукай си наред!”. Понеже аз не реагирах много радостно, той ме погледна с подозрение: “Ти какво, да не би и без това да си чукаш?!”. Отговорих: “Ами, да... Какво искаш, на тия години да онанирам ли?”. А той: “Доколкото те познавам, чукал си!”. Наистина си чуках, но без да поемам ангажименти! В проучването за мен пише: “Не гони жени, но не отказва на никоя, която му се предложи!”. Действително не гонех, защото наистина сами идваха. Бях сред попско общество, но в Рим имаше достатъчно – и българки, и чужденки. Изпратени на специализация българки – по 6-8 месеца там, дори и женени, какво да правят, горките!... Няма и те да онанират, я?! Също и италианки много... А и аз бях хубаво момче! Но - наистина - без ангажименти! Директно и честно си им казвах в очите: “Аз съм беден, от едно малко градче на морето, живея в София, нямам апартамент, заплатата ми не е висока, нямам намерение да вземам жена, която да живее с мен в бедност!”. Е, някои бяха много героични, готови на всичко!...

Две жени никога няма да забравя

Италия в тези години беше силно лява. Имаше “червени бригади”, които бяха нелегални и съпътстващи студентски организации, които бяха легални. Кипеше все още виетнамската война. Веднъж две девойки ме хванаха в университета, чаках един професор там. Те седнаха при мен. “Чужденец?”. “Чужденец”. “Откъде?”. “От България.” А те: “ О, мръсни ревизионисти на светлото учение на Маркс и Енгелс! Вие вече имате коли, телевизори, забравихте какъв трябва да бъде комунистът! И нищо не правите за виетнамския народ, който американците избиват, не се намесвате и не започвате война с Америка!”. Викам: “А вие какво правите, бе, дето само плямпате?”. “Ние събрахме пари в университета 60 000 студенти и закупихме 10 000 кг лекарства и ги изпратихме във Виетнам! Вие какво сте направили?”. Казвам: “Аз доскоро бях моряк и им занесох един кораб с 10 000 тона, не килограма, оръжие – картечници, автомати, бомби!”. Нищо подобно не е ставало! /смях/ Един път само отидохме и им закарахме мотоциклети “Балкан”. Те им помагаха, между другото, да се придвижват през джунглата... Но на двете италианки очите им станаха като копчета! И... се влюбиха в мен!

- И двете?!

- И двете.

- И вие какво направихте?

- Любов. Поотделно, моля ти се! Тогава груповият секс не беше модерен! Пък и аз съм патриархално момче...

- Разкажете и за “участието си” в опита за убийство на Папа Йоан-Павел Втори?

- След опита за покушение над папата всички българи бяха “посъветвани” да си ходят. Българките специализантки се прибраха и ме оставиха “на сухо”.

Във Ватикана ме помолиха, в неофициален порядък, достатъчно отговорни лица, кардинали: “Кажи в София, че не сме ние тези, които поддържаме обвинението към вас! 

Италианците и американците са в тази игра!”

И наистина - неофициалното ембаргото срещу България беше страшно, страната започна да закъсва! Аз, естествено, предадох. 

В същото време в посолството пристигна една група от България , която започна да работи и да защитава Антонов – адвокати и други, да обработват италианските медии. Питам ги: “Нещо да помогна?”. “Гледай си работата!”. По едно време водещият офицер ми каза: “Да, обмислихме. Ти си единственият във Ватикана, но за нас е по-ценно да вадиш документи. Но щом са те оставили, не са те “посъветвали” да напуснеш, стой си там!”. Но аз пак настоявам: “Какво да им казвам?”. Професорът ми, за да се отърве от мен, вика: “Казвай им, че не сме ние!”. И аз, ентусиазиран млад човек, отидох във Ватикана и започнах да дърпам за пеша всеки един и да викам: “Монсеньор, не сме ние! Ако бяхме ние, папата щеше да бъде мъртъв! Секретните служби са единственото, което работи при нас добре!”. А те се оглеждаха и те като нас, там при поповете си е жив комунизъм, дисциплина желязна! Само шепнат: “Знаем, знаем, сеньор Димитров, “студена война”, какво да правим, знаем, че не сте вие…”. Един ден вицепрефектът на Ватиканската библиотека и мой приятел Руискар ми каза: “Хайде, стига вече, че във Ватикана започнаха да се питат: “Кой е онзи с бялото расо и бялата шапка до Божидар Димитров?”. Разбрах, че съм прекалил.

- Но се стига дотам, че получавате благодарност от ватиканската служба за сигурност. Защо? 

- Руискар ми каза, че са взети всички мерки папата да не бъде убит от снайперист. Затова са закупени всички апартаменти, чиито прозорци гледат към площада “Сан Пиетро”, където той всяка сряда прави почетна обиколка с папамобила. А над Ватикана има един хълм “Джаниколо” - целият обрасъл с борова гора! И аз, млад човек, тръгнах пеша да пестя пари, сега бих взел такси, за да стигна горе до един манастир от 17-и век, където смятах да търся в сбирката му от старопечатни книги екземпляр от историята на Петър Богдан. Катеря се и гледам на една извивка на шосето се открива великолепна гледка към площада “Сан Пиетро”, отстоящ само на 500 м по въздуха. От тази позиция снайперист с обикновен армейски “Драгунов” би могъл да простреля папата! Казах на Руискар да предупреди службите. Но той се усъмни те да не знаят това място… След няколко дни обаче той тържествено заяви, държейки бутилката с ракия в ръка: “Стани! Натоварен съм от нашите служби да ти изкажа сърдечна благодарност!”. Оказа се, че ватиканските служби за сигурност не са знаели това място! Помолих за писмена благодарност към българина Божидар Димитров, че е направил нещо срещу възможен атентат срещу папата! Руискар ми каза: “Сетих се и поисках, но те ми казаха: “Да, бе, да го покаже някъде и да дотърчи някой италиански вестник и да ни разкатаят фамилията, че не си гледаме работата!”…

- Какво е това, което сте чули от водещия си офицер и ваш професор по време на негово посещение в Рим точно когато убиват писателя Георги Марков?

- Седяхме с него в едно ресторантче в Рим. Позвъниха му по уоки-токито за връзка с посолството. Съобщиха му нещо и той посърна. Попитах го: “Какво ти стана?”. А той ми отговори: 

“Убиха един голям приятел, наш човек!” 

След малко продължи: “И никога няма да ставаш двоен агент, каквото и да ти предлагат, каквото и да ти е положението! Двойните агенти живеят не повече от 5 години!”. Не знам дали се отнасяше за Георги Марков, но не знам някой друг да е бил убит!...

- Защо нарекохте книгата си “За кожата на едно ченге”?

- Много са се упражнявали върху кожата ми, искали са да я смъкнат, но не са успели! Защото съм бил добро ченге – и тогава, и днес! Аз продължавам да смятам себе си за ченге! Защото изповядвам максимата: няма бивш негър и бивше ченге! Всичко, което съм научил като ченге, аз го използвам и сега. Защо Националният исторически музей не умря по време на прехода, както много други музеи? Дори направи бурен ръст през годините, когато всичко рухваше! - Просто защото бях видял във Ватикана как работи един музей в условията на пазарна икономика! Какво прави, за да си осигури пари. За разкопки, за консервация и реставрация, защото музеят не е само изложба.
..............................................................................................
Ивайло Дичев* | 18:19 | 21 август 2015 | mediapool.bg

Ст.н.с. 2-ра степен Божидар Димитров е едно печално обобщение на прехода: от ляво към дясно, от Държавна сигурност към олигархията, от национализъм към туризъм, от Ванга към Йоан Кръстител... Сериозен граждански натиск трябваше, за да го махне г-н Борисов от министерски пост преди 5 години, това нали не сте забравили?

Не знам дали някой си спомня първия голям скандал, който този човек устрои около един проект на студентка по изкуствознание в Берлин по темата "Батак" - стигна дотам да ангажира самия президент с една пълна безсмислица. Изложи държавата си, за да се прочуе сред крайнодесните. Оттогава не минава месец, без да ни сервира някаква глупост - вампири, реликви, ракия... - но това със светената вода (с фекални примеси) и миенето на премиера, скромно обявен за приемник на цар Борис-Михаил, вече мина всяка граница.

Вижте, трябва да имаме някакво минимално самоуважение като нация, не можем да позволим подобни хора да управляват културата.

Щетите, които този човек нанесе на културното ни наследство, са неизмерими. Той е идеолог на строенето на крепости по хипотези и както той сам се изрази, по типови проекти, както било в "Люлин". Заливат се с бетон културни паметници, усвояват се едни пари, а на бюджетите на общините, подкокоросани от него и неговите приятели, лягат едни напълно безсмислени съоръжения, които ще трябва да се почистват, осветяват и пазят. И сега се чудят с какво съдържание да ги напълват, водят ученически групи, играят кичозни тракийски ритуали. Туристическият бранш вече ясно се изказа - подобни бутафории никого няма да подлъжат.

Форум "Културно наследство", който се бори да спре това безумие, настоява за едно сериозно проучване на тези проекти, изследване на досегашните резултати, маркетингов анализ, оценка на щетите, нанесени на наследството, вписване на цялата тази активност в някаква стратегия. Наместо да ни отговаря министерството на културата или на туризма, многобройните публикации и критики биват срещани от агресивни обиди от въпросното лице, самообявило се за последна истина в областта на археология, наследство, строителни техники, архитектура, реставрация и т.н.

Впрочем питаме се докога ще заема този 70-годишен човек поста директор на НИМ, за който впрочем - противно на закона - изобщо не се е явявал на конкурс? Някаква специална привилегия ли има за него? Противно ми е да говоря за поведението му, за обидите, които сипе наляво-надясно, за байганьовското му самохвалство... Господ да го съди.

Основното, което искаме, е просто: да престанем да се червим заради държавата си, с която подобни хора злоупотребяват.

*Проф. Ивайло Дичев започна инициативата за пенсионирането на директора на Националния исторически музей Божидар Димитров. Позицията му е публикува във фейсбук .Заглавието е на Mediapool.