ЕНИЧАРИТЕ НА БКП

За зверствата на комунистите, извършени след 1944 г. в България вече знаем доста неща. Убити са хиляди, жестокостите са много, обстановката е потресаваща......най-голямата сеч извършена в Европа от тази каста, под руско командване е именно в България. Цвета на страната е изкоренен, избит е целия елит, избити са всички хора дръзнали да се противопоставят, създадени са и лагери за тези, които не вървят "в правия път". Това е първият етап от заличаването на свободния дух на българите. Първият етап на пречупването, на обезличаването, на страха. 

В един свой доклад до партията главният "народен обвинител” Георги Петров казва, че смъртните присъди изглеждат сравнително малко и незадоволително, но ако се надникне в съдържанието им нещата са различни.
 
"И, наистина, кои лица разстреляхме? - пише той в доклада си и дава отговор:
 
Ами това са: тримата регенти, между които един княз от Сакс-Кобурготската династия, която е донесла толкова злини на Родината и народа ни; поставихме на подсъдимата скамейка духът на "О Боже почиващия Цар Борис ІІІ”, за да го развенчаем като "народен цар” и за да го изтъкнем като главен виновник за страданията на нашия народ; разстреляхме всички министри на три фашистки кабинета – два на Богдан Филов и този на Добри Божилов, и половината министри на кабинета на Иван Багрянов – всичко 33-ма министри, между които трима Министър председатели; разстреляхме почти цялата престъпна дворцова камарила; 67 души народни представители от фашисткото ХХV-то Общо Народно Събрание.”
 
"Но само това ли?” – възкликва в доклада си реторично "народният” обвинител и продължава:
 
"Не, ний разстреляхме тоже целият висш военен съвет, целия генерален щаб – около 47 души генерали, полковници и др. ...разстреляхме целият апарат на кървавата фашистка полиция: всички директори на полицията, всички Областни и Околийски полицейски началници, коменданти и Околийски управители, всички групови полицейски началници и цялата политическа полиция в страната, с малки изключения; разстреляхме всички малки и големи офицери, които не можаха да се укрият на фронта и всички озлобени врагове по места, бандити и предатели и пр. и пр.
 
Имаме едно почти пълно кастриране на върховете на кървавия фашистки апарат в нашата страна.
 
Всичко това преценено обективно ни извежда към твърдото заключение, че Народния Съд изпълни достойно възложената му задача, в общи линии – както вече изтъкнах по-горе.”

Това е началото. Избити са всички, които биха могли да се противопоставят на руските завоеватели и комунистическия режим. 

След т. нар. "кастриране" на върховете, остава проблема с техните семейства. Много от тях са интернирани в бедни провинциални села и градове, смазани психически, оставени без работа, без имущество, сочени са с пръст като близки на "врагове на народа" и така са останали до смъртта си. Други са внедрявани в концентрационни лагери и много от тях не са излизали живи.

Пример за това са синовете на генерал Владимир Вазов, който води успешната отбранителна операция при Дойран по време на Първата световна война. Първият му син Георги (станал химик), е изпратен от комунистическата власт в концлагера мина “Бобов дол”, откъдето се връща жив, но с избити зъби. Вторият Иван (адвокат), изселен заедно с цялото си семейство и възрастната си майка Мария Горанова, а третият, който носи името на баща си Владимир и продължава офицерското поприще като него, кавалер на орден “За храброст” от боя за Стражин, е осъден от Народния съд на 10 г. строг тъмничен затвор.

Животът на тези деца, на един велик българин, е съсипан от "Народния съд". Тяхната вина е, че са наследници на генерал от царската армия. 

Има обаче и много фамилии на заможни хора и политици, вече убити, но децата им получават от комунистите шанс да имат добър живот. Получават добро образование, имат хубави професии, а цената която плащат е "нищожна" - да служат добре на страна си и на "народната" власт.  

Тези деца са взети под крилото на репресивният орган на БКП - ДС (Държавна сигурност). Това са така наречените еничари на комунистите. Деца взети от елита, който са избили, за да ги използват за своите цели. Днес не се говори за това и не се обръща внимание на този факт, но той е много важен момент защото намира отражение в прехода и събитията от настоящето, в което живеем.

Тези деца заедно със семействата си получават втори шанс. Имат възможността да продължат образованието си, някои от тях дори са изпращани в чужбина. Имат работа и добро положение в обществото, за разлика от повечето деца на видни българи, които са смазани от апарата на Държавна сигурност.

Много българи все още живеят с илюзията, че в България има реално дясно и автентични десни политици, зад гърба на които стои славен политически род. Наистина има подобни политици, но те са еничари, те не са отгледани от бащите си в свободна държава. Техните бащи са зверски убити, тези, които са останали живи е трябвало да сменят своята "вяра", своите убеждения, морал и ценностна система с цената на своя живот и този на своите близки. Децата им са отгледани от репресивния орган на престъпната Българска Комунистическа Партия.

Същите тези деца заеха челни места в "дясното" след промяната през 89г. Всички те пишат с гордост за историята на рода си, за своите пра-родителите и разказват за това колко много са допринесли за България техните пра-дядовци и дядовци. Но крият от обществото кои са родителите им и какви са били по време на режима. Всъщност крият от обществото факта, че родителите им са еничари и, че те са отгледани от една престъпна организация, защото ролята им днес е да представляват и да са лица на българската демокрация.

Днес България е на дъното, най-бедната държава, с най-нещастните хора. Толкова западнала не е била нито след три вековното управление на византийците, нито след пет вековното управление на турците. Днес България не може да се възроди защото преди 70 години шепа българи, продали себе си на Русия, "кастрират" успешно свободата, демокрацията, културата и ценностите на българите.

Тази държава днес се управлява от децата на бившите комунисти (извършили най-жестокото зверство и най-голямото престъпление срещу собствения си народ) и децата на комунистическите еничари (продали морала и ценностната си система в замяна на своя живот и този на близките си).

*Еничар (от турски yeniçeri означаващо "новобранци") е елитен войник от армията на Османската империя, в периода 1365—1826г. При управлението на Мурад I, е въведен данък "пенджик", според който всеки 5-ти военнопленник е бил принуждаван да приеме исляма и да постъпи в армията. Еничарите са вземани като деца от християнското население, съгласно така наречения "кръвен данък". Те са били обучавани за войници още от малки и са служили на империята задължително и срещу заплащане за определен срок от време.

Открийте приликите!!!!

*Комунистически еничар е агент на репресивния орган на БКП - Държавна сигурност в период 1944-1990г. При управлението на комунистите всеки потомък на "враг на народа" е бил принуждаван да приеме новата власт и да сътрудничи на ДС. Комунистическите еничари са поемани от ДС още като деца от т. н. "неблагонадеждни семейства" или "врагове на народа". Те са били обучавани като агенти и доносници на ДС и са служили вярно на БКП, като задължително им се е плащало и са ангажирани в тази дейност за неопределен срок от време.