“Братя българи, съгласни ли сте България да бъде изправена пред заколение заради Русия? Вън руснаците от нашата страна, за да ползваме собствените си блага! Братя българи, продажната политика на лъженародното управление тласкат прекрасната ни родина към страшна катастрофа. На борба за излизане от Варшавския пакт!”
Това е съдържанието на позиви разпространявани от група българи, сред които е бил и Борис Арсов в центъра на София през периода 1960-1962 г. Заради това Арсов е осъден на шест години затвор по обвинение, че е "членувал в организация, която си е поставила за цел да събори или подрони или отслаби народнодемократическата власт в НРБ чрез бунт”.
Историята на Борис Арсов е дълга, сблъсака му с БКП и ДС не започва с тази история, започва много по-рано. Той е шестото дете на преселници от Вардарска Македония. Преди 9 септември 1944 г. бащата му изхранва фамилията с малка фурна в работнически квартал. Борис Арсов завършва средно образование и през 1942 г. постъпва на работа в стопанската полиция. Заради това, че е работил в полицията, преди 1944 г., комунистите го въдворяват в лагерите Богданов дол и Белене.
Излиза жив от там, но тормоза от ДС продължава. През 1952 г. въз основа на “компрометиращи материали за минала дейност” го вербоват за агент на ДС с псевдоним “Огнянов”. Арсов обаче не се отнася сериозно към новото амплоа, не пише доноси и не изпълнява никаква "съществена работа". След като му е обърнато внимание за това, привидно се съгласява, че ще "работи честно с органите на ДС", но по-късно категорично отказва. Това води до изключването му от агентурния апарат и от този момент започват доноси срещу него.
След това идва историята с позивите и осъждането му на 6 години затвор. Преживява и това, излиза предсрочно от затвора през 1964 г., но трудното за него тепърва предстои. Никой не иска да го вземе на работа, ако случайно намери нещо, не минава много време и бива уволняван. Да нямаш работа и пари в онези времена, да няма как да изхранваш семейството си, да си отритнат от обществото, средата да е враждебно настроена, хората да се страхуват да общуват с теб, за да не се компрометират пред властта, като имат контакт с един "политически затворник" - ето така е живял Арсов след затвора. При поредното му уволнение през 1969 г. той взима решение да избяга от България.
Успява и се установява в Дания. Там става председател на новосъздадената емигрантска организация Съюз на българските революционни комитети (СБРК). Член е на Българската лига за правата на човека и е представител на Българския национален фронт в Дания. Също така издава бюлетин “Левски”, от страниците на който критикува просъветската политика на БКП и призовава режима да бъде свален чрез обща стачка и масови демонстрации, които да преминат в народно-освободителна революция, като комунистическата партия, ДКМС и профсъюзите бъдат разпуснати.
Това обаче не се прощава от БКП и независимо, че Борис Арсов е извън България, партията пуска в действие своя репресивен орган ДС да го открие и накаже.
Вижте цялата история на Борис Арсов и трагичния му край. Един човек, който е искал да бъде свободен и да живее достойно. Не е получил този шанс, защото да си свободолюбив и достоен са две качества, който при управлението на БКП са били гарант за смъртна присъда.
Един филм в две части на Христо Христов
Част 1:
Част 2:
Коментар