Преди повече от пет години прокуратурата обвини шефката (вече бивша) на Националната агенция по приходите (НАП) Мария Мургина за оказана принуда върху бившата директорка на НАП-Силистра Милена Цолчовска, да "нагласи" ревизии на бившия депутат от ДПС Гюнай Сефер.
Освен това й повдигат още три обвинения - за съставяне на документи с невярно съдържание и две престъпления по служба.
Като оставим настрана факта, че повдигнатите й обвинения са също "уредени", така както и тя е "уредила" ревизиите на бившия депутат, можем да проследим как действа съдът, когато е обвинен някой висш чиновник като Мургина.
Една година след обвинението Софийският градски съд (СГС) осъжда Мургина на четири години затвор за принудата и едното престъпление по служба, като по другите две обвинения е оправдана. (Това се е случило най-вероятно под натиск от тези, които са и "уредили" обвинението). Естествено това не е края.
Госпожата обжалва в Софийския апелативен съд (САС) и от там напълно я оправдават по всички повдигнати й обвинения.
Ответната страна обаче също не се отказва и ВКС връща делото, обявявайки, че Мургина не може да бъде оправдана с аргументите на САС за принудата.
Делото е гледано за втори път, но резултата не е по-различен, Мургина е оправдана пак по всички обвинения.
Сега ВКС смята, че въззивният съд се е отдалечил още повече от правилната присъда. Според Върховният съд има безспорни факти, че Мургина е заплашвала словесно Цолчовска – пряко, по телефона или през трети човек и не могат да разберат защо втората инстанция не е отчела еднозначните заплахи към Цолчовска.
Това се случва с едно обвинение към висш служител. Дела от един съд в друг, в един много дълъг период от време - в случая 5 години и сагата продължава. Предстои Софийският апелативен съд да гледа делото за трети път.
Всичко е толкова абсурдно, че чак става забавно. Може да започнем залагания каква ще бъде развръзката.
Възможно е госпожата да се извини "подобаващо" на когото трябва, като го компенсира "подобаващо" за причинените неудобства и всичко да потъне в забрава. Друга възможна развръзка е обидения господин да бъде "убеден", че не постъпва правилно и да се откаже от "отмъщението", ВКС да се съгласят със САС и отново всичко да потъне в забрава.
Едно е ясно, по решенията на съда може да познаем коя политическа партия е била на власт и кой, на кого прави услуга..
Коментар