Волен Николов Сидеров

Дата на раждане: 19/04/1956 Ямбол, България

Свързаност с престъпната организация БКП:

Волен Сидеров произлиза от комунистическо семейство. Майка му и баща му са членове на БКП.

Не е открито досие на Волен Сидеров, но има съмнения, че той е бил вербован за нещатен сътрудник към криминалния отдел на Народната милиция. В този отдел също се пазят досиета на сътрудници, но Законът за досиетата не предвижда разсекретяване на сътрудниците на Криминалната милиция.

Поместваме разкритията за Волен Сидеров, направени от бившият шеф на Националната служба за сигурност (НСС) ген. Атанас Атанасов:

"Срещу лидера на "Атака" е водено наказателно дело за изнудване преди 1989 г. То е приключило с мнение на следователя да бъде внесено в съда. По време на разследването е направена и операция, при която Сидеров е засечен да получава 1000 лева белязани пари. Лидерът на "Атака” бил задържан, а парите - приложени като доказателство."

През 1983 г. Сидеров работел в предприятието “Белмекен“ като член на бригадата за фотоуслуги. Бригадирът й Димитър Казаков имал в къщи фотолаборатория, където се обработвали филми. Казаков казал, че бригадата е на собствена икономическа сметка и ако се работи по план, може да получат добро заплащане. Волен Сидеров се “почувствал засегнат", че не получава възнаграждението, което изчислил, че му се полага. Предложил на единия си колега да поискат от бригадира по 1000 лв. На срещата Сидеров казал да им се плати, “в противен случай щял да използва свои връзки и да направи скандал в предприятието“. Бригадирът отказал.

След като напуснал работа, Сидеров задържал фотоапарат и фотосветкавица на Казаков. Сменил адреса си и започнал да му звъни всеки ден, като го заплашвал, че ще го “унищожи“, употребил и израза “ще ми пълзиш в краката“. Събрал и компрометиращи материали, които щял да използва, ако не му се плати. В едно от обажданията казал дори и че ще го бие и че ще върне фотоапарата срещу парите, които му се дължат.

Димитър Казаков се обадил в полицията и там го посъветвали да приеме предложението. Срещнали се, Казаков дал парите в бял плик, а Сидеров върнал нещата, но на излизане от колата бил арестуван. 26 години по-късно Атанас Атанасов заяви, че няма данни в съда да е внасян обвинителен акт по това дело и то да е завършено по някакъв начин. То е заведено под номер 97 и е по описа на тогавашното Димитровско районно управление на МВР. Този конкретен казус, според Атанасов, “поставя много сериозни въпроси, свързани с националната сигурност“.

Това, че по делото нямало данни да е било завършено, означавало, че производството е било прекратено. Атанасов посочи, че по това време в съдебната практика е имало негласно правило, че “когато става въпрос за имуществени престъпления, съдът постановява на 1000 лева – една година лишаване от свобода“. Ако се е следвала тази практика, Сидеров е трябвало да бъде осъден на 1 година затвор. Атанасов лично разговарял с хора от разследването и всички твърдяли, че нямало съдебен процес. Поради всичко това Атанасов предлага министърът на вътрешните работи да направи подробна проверка по казуса „Волен Сидеров”.

Логичното съмнение ни кара да повдигнем въпроса дали Народната милиция не е поставила в някаква зависимост Сидеров, обещавайки му в замяна потулване на следственото дело? Поради което то изобщо не стига до съда. Последващата политическа кариера дали е случайна? 

Свързаност с Русия:

През далечната 2002 г. малко познатият на българската публика Сидеров получава покана от Москва, за да участва в международна конференция на тема „Глобалните проблеми в световната история“.

На пръв поглед – нищо особено, поредната проява против глобализацията. Тя обаче се организира от московската Хуманитарно-социална академия, както е преименувана бившата Централна школа на съветския комсомол. Тогава той се снима със следните прочути „отрицатели“ на Холокоста и служебно доказани антисемити: Ръс Граната (САЩ), Юрген Граф (Швейцария и Белорусия), Фредрик Тобен (Aвстралия). На фотоса се вижда и лидерът на Ку-Клукс-Клан Дейвид Дюк.  Особен интерес представлява и  мароканецът Ахмед Рами. Принуден да бяга от родината си, той живее от 1973 г. като политически емигрант в Швеция. За Ахмед Рами може да се прочетат много неща в интернет. Той е известен като открит ислямист, приписват му се и контакти с Ал-Кайда. Именно след тази конференция изгрява звездата на Сидеров.

Друго:

Връзки с бизнес средите:

Не е тайна, че лидерът на „Атака“ Волен Сидеров е обвързан в мрежа от бизнес и лични зависимости. За период от 20 години, той е влязъл в контакти, съдружия и фирмени участия, които в ретроспекция дават обяснение за действията на псевдопатриота в политиката.

Преди повече от 18 г. участва в една наглед невзрачна фирма –„Куриер-север“. В тази фирма Волен Сидеров е в съдружие с няколко фигури от бившата комунистическа номенклатура.  Единият е Степан Ерамян, бивш отговорен секретар на в. „Работническо дело“, а след това и издател на вестник „Марица“. Неговото име се свързва и с масонската ложа в Пловдив. Вторият е  Георги Апостолов, член на УС ПП “БКП-Георги Димитров”. Съсобственик на фирмата „Куриер-север“ е и юридическо лице – фирмата „Панорама прес“.  Поглеждайки досието на „Панорама прес“ виждаме, че тя се управлява отново от Волен Николов Сидеров и от юридическото лице “Артстрой”.

Управителите на “Артстрой” са по същата схема съюз между юридическо и физическо лице. Фирмата съсобственик е ФК-ИФФ-ЕООД, която е в съдружие с Красимир Павлов Илиев, един от най-богатите хора в България.  С други думи, Волен Сидеров управлява, заедно с Красимир Илиев, фирма „Панорама прес“. В Търговския регистър като собственик на това дружество е записано още едно име – това на Нели Ганчева Колева. Именно Илиев и Колева са пряката връзка на Сидеров с олигархията.

Красимир Илиев, чрез фирмата „Бромак“, е в съдружие с двама емблематични за годините на преход у нас олигарси – Максим Жеков Димов и Цветан Радоев Василев (собственик и управител на „Корпоративна търговска банка“, в която се намира огромна част от държавните пари). За банкера се знае, че е в тесни контакти с Ирена Кръстева и Делян Пеевски, които са пък притежатели на огромна медийна империя и собственици на печатницата на „ИПК-Родина“. Точно там през 2011 г. се печата и вестник „Атака“.  На практика именно в бизнес участията на Волен Сидеров се крие истината за много от решенията му и обратите в  поведението му в парламента.

Питаме се дали е случайност и това, че фирмите, с които е свързан Максим Димов "Енергони" (за която има сигнал в ДАНС за пране на пари, като част от руската мафия) и на "Нова България" АД са на един адрес (ул. Метличина поляна) или поне бяха заедно с фирма "Артстрой", с която Волен Сидеров управлява "Панорама прес". 
Ще направим малко отклонение за това кой стои зад  фирма "Нова България“ АД - Пламен Орешарски в съдружие с Максим Димов – известен ковчежник на Симеон Сакскобурготски. Максим Димов е подуправител на БНБ, бивш депутат от ДПС, после от НДСВ, наемен работник на бившата ДС.
Днес той е представител на руски капитали в едно доста влиятелно дружество в сферата на енергетиката. „Руснефтехим България“, придобило сериозен дял в „Енергони“. Той притежава малко над 10% чрез "МакКап“. 

Всички тези факти може би обясняват как стана така, че олигархията си назначи за премиер Пламен Орешарски чрез "златния" глас на Волен Сидеров.

Още една фирма привлича вниманието – „Енергони“. Тя пък е разковничето, защо Сидеров се отметна през 2009 г. и от антибойковист стана пръв лакей на  лидера на ГЕРБ. И покрай това дружество отново срещаме името Максим Димов – чрез руските капитали, които той управлява в „Руснефтехим България“, която пък е акционер в „Енергони“.  Но най-интересното е, че зад „Енергони“ стои един-единствен патент на стойност над 500 милиона. Нарича се „Метод за изграждане на вятърна електроцентрала“, собственост на „Енергони“ АД и носи номер 64239. И досега остава неясно дали тази оценка е реална, или не при положение, че става дума за нематериален актив. Освен това, фирмата получава и три лицензии от ДКВЕР за изграждане на ветроенергийни паркове.

На 28 февруари 2011 г. общото събрание на дружеството е овластило СД и изпълнителния директор на „Енергони“ за сключване на сделка по чл.114, ал.1, относно взимане на следните заеми:

- вземане на заем от Михаил Георгопападакос (член на СД и изп. директор, акционер над 25%) в размер до 250 млн. лв., срок 1 година с възможност за продължаване до 5 год.
- вземане на заем от Йоанис Никитакис (член на СД) в размер до 250 млн. лв., срок 1 година с възможност за продължаване до 5 год.
- вземане на заем от Емануел Джанос (член на СД) в размер до 250 млн. лв., срок 1 година с възможност за продължаване до 5 год.
- вземане на заем от Йоанис Дагретзакис (акционер, притежаващ под 5% от капитала) в размер до 250 млн. лв., срок 1 година с възможност за продължаване до 5 год.

Заемните средства ще се използват за финансиране на основната дейност на дружеството, във връзка с проектиране и изграждане на енергийни съоръжения. Тези „сделки“ накараха Комисията за финансов надзор да сезира ДАНС за пране на пари, тъй като практически „Енергони“ не развива никаква дейност.

Самата фирма е борсов фантом. В един момент нейната капитализация е над 2 милиарда лева, а месеци след това пада драстично. Цената за една акция при номинал 1 лв. достига след серия от борсови операции до 4 лева. Една година след това тя пада до смайващите 1 стотинка за акция. Подобни финансови маневри са присъщи основно на фирмите, през които се препират колосални средства. В чужбина подобни компании веднага биват разследвани и сваляни от борсовата търговия.

Говори се, че една от задачите на Пеевски като шеф на ДАНС е била да заличи случая. Въпросът е каква е била ролята на Волен Сидеров като председател на комисията за антикорупция в парламента. И разпъва ли чадър олигархията над Сидеров за "дребни услуги", осигурява ли му финансиране на изборите и прикриване на престъпленията. Въпроси, чиито отговор е очевиден.

Други дейности:

Преди политическата си кариера Волен Сидеров работи като фотограф, журналист и пише поезия. Публикуваме най-известната му поема:

Срамувам се от майка си и от баща си - дребни чиновници 
и редници на Партията - голямата ядачка на души. 
Израснах в малкия патриархален рай на тяхното страхопочитание 
- в къси черни панталонки, бяла ризка и червена връзка 
с пречупена във лакътя ръка
РАПОРТ ДАДЕН!
Веднъж в блъсканицата за кифли (от 5 стотинки) 
в училищната лавка 
тълпата ме притисна към свръхзагадката на природата - 
едно момиче с меки форми. 
Усетих странна сладост и панталоните ми се намокриха.
Аз станах мъж, а момичето остана девствено - 
тълпата, тоест колективът ме оформяше... 
Няколко години след това бях вече оформен онанист. 
В града на анархистите 
растях все по-дисциплиниран, 
по-само-жив и не-уверен, 
не-ориентиран, 
не-комсомолец, 
не-конформист, 
не окосмен космополит. 
Обичам няколко жени в района от Арл до Пасадена. 
И те ме обичат. 
Няма никога да захапя зърната на гърдите им. 
Защото съм посаден 
в пустинята, а те са в друго измерение. 
В яловите пясъци на мастурбациите всичко попива, 
сякаш никога не е било. 
Произхождам от семейство на хора. 
Баща ми се увличаше от аритметика. 
Опита се да реши следната задача: 
СРАВНИТЕЛНО СОБСТВЕНО МИСЛЕНЕ 
плюс СЛУЖБА НА ПАРТИЯТА = ИНФАРКТ 
и умря от отговора му 
точно на 50 години. 
Достатъчно му е. 
Във този не-живот 
постигнах максимума 
за мислопрестъпник: 
Трийсет и три години... 
Истина, истина ви казвам: 
Чудо просто няма да има... 
Подарявам материалното си тяло 
и всичките си органи 
на компетентните органи, 
на общинските власти, 
на регистъра, 
на министъра, 
на кадастъра... 
Тъй като ме чака път 
ад астра... 
А края да се намери не е мъчно 
И криминални за отстрани не липсват... 
Горното написах саморъчно 
и за верността му се подписвам: 
Волен Сидеров