Пламен Василев Орешарски

Дата на раждане: 21/02/1960 Дупница, България

Свързаност с престъпната организация БКП:

Нямаме информация за политическата принадлежност на родителите на Пламен Орешарски. Баща му Васил Орешарски е бил старшина в пожарната в Бобов дол. Майка му Райна, служител в местния Дом на културата. Неговия дядо Костадин е комунист, един от първите кметове на село Фролош, след 09.09.1944 г., от където са корените на Орешарски. 

Пламен Орешарски е от многолюдно семейство – има двама доведени братя, по-големи от него, и две доведени сестри. Бащата е имал два брака. От първия му се раждат 4 деца – Симеон, Милети, Юлия и Димитрина. След смъртта на първата му съпруга бащата Васил сключва втори брак, от който се ражда Пламен.

Брат му Милети при комунизма е първи секретар на ДКМС в Бобов дол и съответно е номенклатура на ЦК на Комсомола и организационните от­дели на БКП.  Завършил е минно инженерство, след това право. Бил е шеф на затвора в Бобов дол (1990 - 2006), а след това и  началник на Централния софийски затвор (2006 - 2009).   

Свързаност с Русия:

Нямаме информация.

Друго:

Израстване:

През 1979 г. Орешарски завършва средно в гимназията в Дупница.

През 1985 г. завършва „финанси и кредит“ във ВИИ „Карл Маркс (сега УНСС)1988-1992 г. – аспирантура „Инвестиции и инвестиционен анализ“.

От 1992 до 1993 г. е заместник-декан, катедра „Финанси“, УНСС

От 1993 до 1997 г. е директор на дирекция „Държавно съкро­вище и дълг“ в Министерството на финансите

От 1997 до 2001 г.е заместник-министър на финансите в 84-тoто правителство на България с мандат на СДС и министър-председател Иван Костов. Неговият ресор е Управление на държавния дълг и финансови пазари; Управление на пазара на ценни книжа в България.

От 2002 до 2003 г. е заместник-председател на Националния изпълнителен съвет на СДС. Определен е за кандидат кмет на София от СДС за местните избори през 2003 г., но по повод срещата му с бизнесмена Васил Божков избухва публичен скандал и кандидатурата му е снета. Напуска СДС и отива в коалиция БЗНС-НС, ДП и „Гергьовден“.

През 2003 г. е в ръководството на фондация „Демократична алтернатива – ДА“.

От 2003 до 2005 г. е доцент, ръководител на Финансово-счетоводен факултет и заместник ректор на УНСС. 

През 2004  г. е член на групата, разработваща икономически доклади за президента Първанов.

През 2005-2009 г. е министър на финансите в правителството на Сергей Станишев.

От 2009 до 2013 г. е депутат от „Коалиция за България (БСП) 

Номиниран е за министър-председател с мандата на Коалиция за България през май 2013 г. след предсрочни парламентарни избори. Формално не членува в политически партии от коалицията. Номинацията му, както и изборът му на членовете на правителството, предизвикват протест на 28 май 2013 още преди гласуването на правителството в Народното събрание.

От 29.05. 2013 г. до 06.08.2014 г. е министър-председател, избран с гласовете на БСП и ДПС, с осигурен кворум от Атака и лично от Волен Сидеров, след като депутатите от ГЕРБ отказват да влязат в парламента.

Абсурди:

В конфликт на интереси - Жена му Елка Орешарска е съдружник с „Екстранс” ООД, занимаваща се с митническо агентство. Лиценза на тази фирма се издава от ведомство подчинено на съпруга й.

Негов съдружник в „Денеб-консулт”-ООД  е Павлина Аначкова от 1992 г., която е и колега на Орешарски в УНСС. Тя  е назначена в подчинената на министър Орешарски – Комисия за финансов надзор през февруари 2009 г. като член на УС на Фонда за компенсиране на инвеститорите. Същата доц. д-р Аначкова е и член на ИД” Капман Капитал” АД с активи за 21.2 млн. лв. 

Друга фирма, от която Орешарски заработва е „Кардиодиагностика” ООД. Извън работата си като финансов министър Орешарски успява да заработи и 6 668 лева, както и 1 424 лв. от друга стопанска дейност. Това обаче е само малка видима част от цялото. 

Скандали:

Докато е министър на финансите, по време на учителска стачка през 2007 г., разговаря с министъра на просветата Даниел Вълчев, като без да подозират, че пред тях има работещ микрофон, двамата обсъждат какво да предприемат. Така Орешарски изтървава превърналата се в крилата фраза „Дай да разваляме седенката!“, след което двамата министри открито обсъждат намерението си да размотават преговорите. Скандалният се излъчва по всички телевизионни канали, става популярен и сред Интернет потребителите. Въпреки безпрецедентния гаф, нито един от двамата министри не подава оставка.

На 14 юни 2013 година правителството на Орешарски издига кандидатурата на Делян Пеевски за председател на ДАНС пред парламента. Изборът на представител на олигархичните кръгове, който е медиен магнат и народен представител от ДПС води до спонтанни общонационални протести, както и критика от редица неправителствени организации в България. Въпреки че Пеевски е оттеглен от поста, протестите срещу Пламен Орешарски и неговия кабинет продължават повече от 11 месеца .

На 15 ноември 2013 година Орешарски прави изявление:

"По отношение на длъжностни лица, за които вие казахте, че има информация, че работят срещу правителството - стремим се да подбираме най-добрите кадри, сигурно не винаги успяваме, за да може да освободим администрацията от политически пристрастни фигури".

В резултат на това адвокат Михаил Екимджиев, председател на Асоциацията за европейска интеграция и права, внася искане за сезиране на главния прокурор. Според чл. 169 "б" и 169 "в" от Наказателния кодекс, се определят 5 години затвор за длъжностните лица, които чрез насилие и заплахи пречат на хората да упражняват политическите си права. "Заплаха за уволнение на протестиращи държавни служители от страна на г-н премиера сама по себе си създава основателен страх и пречи за свободно упражняване на правата на мирно събиране и изразяване на мнение, защитени от чл. 43 ал.1 и чл. 39 ал. 1 от Конституцията на Република България", се казва в сигнала на асоциацията.