facebook like box

Симеон Сакскобургготски

Симеон Сакскобургготски

Корумпираност

  • некорумпиран
  • леко корумпиран
  • корумпиран
  • много корумпиран
  • ултра корумпиран
Рейтинг(0-100) : 75 от 16 votes.

Некомпетентност

  • компетентен
  • леко некомпетентен
  • некомпетентен
  • много некомпетентен
  • ултра некомпетентен
Рейтинг(0-100) : 62 от 15 votes.

Свързаност с бившата БКП

  • несвързан
  • малко свързан
  • свързан
  • много свързан
  • ултра свързан
Рейтинг(0-100) : 65 от 13 votes.

Свързаност с Русия

  • несвързан
  • малко свързан
  • свързан
  • много свързан
  • ултра свързан
Рейтинг(0-100) : 69 от 12 votes.

Дата на раждане: 16/06/1937, гр.София 

Симеон Сакскобургготски е роден с титлата княз Симеон Търновски, син на цар Борис III и на царица Йоанна Савойска и престолонаследник на българския трон. От смъртта на цар Борис III на 28 август 1943 до 15 септември 1946 г. е цар на България (официално: Симеон II, Цар на българите), но поради ранната си възраст не встъпва в длъжност и от негово име управлява Регентски съвет (княз Кирил Преславски, проф. Богдан Филов и генерал Никола Михов).

След деветосептемврийския комунистически преврат през 1944 год. тримата регенти, голяма част от министрите на последените 3 правителства, депутати, генерали от българската армия, изтъкнати журналисти и представители на висшата и средна управляваща през войната класа на България са екзекутирани, след присъди от така наречения „Народен съд“. Екзекуцията е направена през февруари 1945 г. („Кървавия четвъртък“). Царското семейство по неизвестни причини ги оставят живи, но под домашен арест в двореца „Врана“.

Малко по-късно 16 септември 1946 г., комунистите разрешават на семейството да напусне страната. Заминават за Египет, където в изгнание живее бащата на царица Йоанна – италианският крал Виктор Емануил III. Симеон II завършва британския колеж „Виктория“ в Александрия. През 1951 се установява в Испания, където живее до 2001 г. В Мадрид Симеон учи за кратко във френски лицей, следва право няколко семестъра, за кратко учи и политика. Когато навършва пълнолетие на 16 юни 1955 г., Симеон II прочита прокламация към българския народ, в която потвърждава своята воля да бъде цар на всички българи, да бъде верен на Търновската конституция и на принципите на свободна България. През периода 1958–1959 г. той е курсант във военната академия „Вали фордж“ (Valley Forge Military Academy and College), гр. Уейн, щата Пенсилвания, САЩ. Там става известен под името „кадет Рилски“. Завършва със звание „младши лейтенант“.

Свързаност с престъпната организация БКП:

За свързаността му с БКП няма преки доказателства, които да са достъпни за обществото, но има много разкази на очевидци и участници в управлението на БКП, които по-късно разказват за това, как Симеон е издържан финансово от ДС и как системата се е грижила за сигурността му в чужбина.  

Възниква въпроса защо, след като комунистите убиват брата на цар Борис III, регентите и целия елит, остават живи царица Йоанна с двете деца - Симеон IІ и сестра му Мария Луиза. Има една версия, която се разпространява между хората имали достъп до ДС по това време. Според нея приживе цар Борис III, внася голяма част от парите на царство България в чужда банка и в своето завещание пише, че тези пари могат да се върнат в България, само при условие, че синът му Симеон II бъде цар и управлява страната. Тази версия дава отговор на въпроса защо е оставен жив Симеон, защо от ДС се грижат за него в чужбина и защо по-късно връщат Симеон в България и го правят министър-председател. Разбира се това е само една история разказвана от ухо на ухо, без да имаме доказателства за истинността и. 

Другата по-популярна версия е, че Симеон е оставен да замине със семейството си, но е наблюдаван непрекъснато от службите (историята за живота му се съхранява в папката „Крупие” при ПГУ-ДС) както български, така и руски с цел бъдещото му използване.

Полковник Александър Кюлев –  разузнавач в парижката резидентура, разказва как по времето, когато Симеон е пребивавал в Париж е дошло нареждане от София да започне активното му изучаване, като специално да следят отношенията му с Ценко Барев. По онова време сновна задача на българското разузнаване е била „вражеската емиграция”. В Париж тя е била най-компактна и най-активна. ДС полага много усилия да следи емигрантите, да вербува агенти или да извежда и внедрява сред емиграцията ”изменници” от България, с цел да я разлага и неутрализира. Цанко Барев е водач на земеделците, които са най-организираните и активни и на резидентурата е поставена задача да работи активно срещу тях.

Другото нареждане е да се уведомят „съветските другари” и да се потърси помощ от тях при изучаването на бившия цар. В същото време Симеон ІІ работил като екскурзовод на марокански и испански фирми, посрещал туристите на летището. Той имал слабост към жени и хазарт. Обичал да залага много често с чужди пари. Агентурата донасла, че младият Симеон има дългове – взел е пари назаем и от македонския войвода Ванче Михайлов, а няма пари и не може да ги върне. Ванче го заплашвал, че ще му изпрати хора и има опасност за живота му.Получено е нареждане да се вземат всички мерки за опазването му. Потърсена е помощ и от съветската резидентура. Да се пази Симеон – това е нареждането. Центърът информира резидентурата, че е открила оперативна разработка на бившия цар Симеон под кодовото име „Крупие”, която по-късно прераства в разработка “Двор”.

Говори се, че висш офицер от съветското военно разузнаване, който е с български произход - Христо Вълчев е казал за Симеон: „За Симеон II се интересуваха непрекъснато българските тайни служби – ДС  и  шефовете й както тук в Париж, така и в България. Голям интерес проявяваха и от Комитета за държавна сигурност на СССР – КГБ”. Говори се, че Симеон Втори – Сакскобургготски дълго време е наблюдаван и изучаван от службите на ДС и на КГБ . Заключението на българската резидентура в Париж е, било, че той не е подходящ за агент, тъй като не притежава необходимите лични качества – подходяща професия,  завършено висше образование, няма военно обучение, като се изключи краткото му обучение в частен военен колеж в САЩ. Мнението на КГБ било различно от това на българските служби. Те  следят внимателно развитието на Симеон и го слагат в специална категория агенти - „агенти за влияние”. Безпаричен Цар – престолонаследник, чиято титла обаче, отваря всички врати и му дава достъп до висшите среди, където други агенти не могат да отидат.

Един български емигрант свързан с ДС - Койчо Белчев, който бил доста известен сред висшите кръгове най-вече с това, че  разполагал с огромни парични средства, живеел като аристократ и обичал да урежда пищни тържества в скъпи хотели в чест на негови приятели е разказал следното: „През 1981 г. за Св. Валентин наех луксозен хотел в Швейцарските Алпи. Празникът беше в чест на моя приятел Кариялайнен, който дойде с дъщеря си и зет си. Оказа се, че дъщеря му Кукка Мария е женена за българина Атанас Тилев. На празника беше и Симеон с Маргарита. Бях останал с впечатление, че аз съм запознал Симеон с Атанас Тилев, но после видях, че те през цялото време си говорят в едно кьоше. И си викам, откъде накъде Атанас Тилев – човекът на КГБ и ДС си говори така потайно с Царя?”

През 1981 г. в немският вестник „Велт ам Зонтаг” са написали за Атанас Тилев, че е „живият микрофон на КГБ”.

В началото на прехода Белчев се върнал в България, за този период разказва следното: “Разбирам, че Атанас Тилев е подарил на Царя 5 или 10 % от акциите на застрахователно дружество ”Витоша”, което притежава. И кой е директор на „Витоша”- ген.Бриго Аспарухов. От синдич ката на Банка Земеделски кредит разбирам, че Тилев е откраднал 50 млн. долара и го заплашва отмъщение – разстрел или съд и затвор. Ген.Бриго Аспарухов го спасява, като го извежда нелегално от България. А след това унищожава и агентурното му дело – (агент ”Румянцев”), в което сигурно е имало и материали за Симеон. Значи Симеон – и той като Тилев е замесен с КГБ и ДС…. няма никакво съмнение”.

Атанас Тилев е работил като секретен сътрудник на разузнаването в ДС под псевдоним “Румянцев”. По заповед на Бриго Аспарухов, който по онова време е директор на Националната разузнавателна служба, досието му е унищожено. Годината е 1993г. През 2001 г. Аспарухов е обвинен по чл. 387, ал. З от НК за умишленото унищожаване на 5 тома по 300 страници агентурно досие на Тилев. За това престъпление може да получи присъда лишаване от свобода от 3 до 8 години. През 2001 г. Софийската военноокръжна прокуратура внася обвинителен акт в Софийския военен съд с обвиняем Бриго Христофоров Аспарухов и е образувано наказателно дело от общ характер №196/2001 г. В обвинителния акт пише, че с унищожаването на досието на Тилев Аспарухов е целял “да набави за себе си имотна облага”, като “за периода от 25 юни 1997 г. до м. март 2001 г. обвиняемият о.з. ген. Бриго Аспарухов от участието си в управителните органи на търговските дружества “Дару кар” ООД, застрахователно и презастрахователно дружество “Витоша” АД, “Лазурит-94” ООД и “Дару финанс” ЕООД е получил общо 1783,02 деноминирани лева, а дъщеря му Светла Бригова Аспарухова от назначаването и по трудов договор в “Лазурит-94” ООД през м. август 1998 г. до м. март 2001 г. - 13 010 деноминирани лева”. В обвинителния акт пише още, че от унищожаването на 5-те тома от делото на банкера “са произлезли тежки последици за Националната Разузнавателна Служба, изразяващи се в намаляване на архивния фонд на службата от документи с поверителен характер и се е уронил престижът на държавната институция”. Аспарухов е превишил властта си и е нарушил Постановление №61 на МС от 1991 г. за опазване на явната и поверителната документация в България, без да са изтекли задължителните срокове за съхранението му. Досието е трябвало да бъде пазено, докато Тилев навърши 75 години. На 17.06.2001г. обаче, подсъдимият Бриго Аспарухов е избран за народен представител и съдът прекратява производството. Говори се, че е имало намеса и от КГБ и така всичко около Бриго Аспарухов се разминава.

Съдбата на Тилев също се обръща. В мътния преход на България развива успешен, но съмнителен бизнес, създава множество фирми като “Дару Кар” и Банка Земеделски Кредит, Застрахователна компания “Витоша” и др., но изпада в положение да бъде преследван от съда и му се налага да избяга нелегално от страната. За това му помага неговия стар приятел Бриго Аспарухов. Разбира се за всички тези услуги - да спаси двама агенти на българските и руски секретни служби – Атанас Тилев и Симеон Сакскобургготски и да помогне Тилев да се укрие от българското правосъдие, Аспарухов получава своята награда. Освен парите от Тилев, той става и народен представител и получава имунитет, а после е кандидат на БСП в изборите за кмет на София. Когато пък Симеон, стана премиер беше кандидатиран за поста съветник по въпросите на разузнаването и сигурността, но е имало своевременна намеса от НАТО, като са предупредили Симеон, че приемането на България в НАТО ще е под въпрос при това положение и кандидатурата му беше оттеглена.

Свързаност с Русия:

Вероятен руски агент, за което няма доказателства. Само разкази на очевидци за неговите тесни връзки и контакти с агенти на КГБ.

Друго: 

На 21 януари 1962 г. в православната църква във Вьове, Швейцария, Симеон II се жени за испанската богата наследничка Маргарита Гомес-Асебо и Сехуела (която не е от аристократичен произход), родена през 1935 г. Двамата имат четирима синове, една дъщеря и 11 внучета.

 


*Ако някой смята, че в материала има грешни факти, може да използва формата за контакт и да изпрати данни, опровегаващи иформацията по-горе и те ще бъдат премахнати.

Коментари (0)

Фейсбук коментари ()

Коментар

Партии много, корен един, избор един – БКПX

Партии много, корен един, избор един – БКП


Присъединете се към фейсбук групата ни, направена с цел изобличаването на българските политици и свързаността им с БКП и ДС.