Последното издание на Индекса на здравния потребител (Health Consumer Index) на организацията Health Consumer Powerhouse, сочи, че българското здравеопазване е сред най-лошите в Европа.
Индексът на здравния потребител е годишна класация, която анализира здравните системи в отделните страни. Тя отчита различни фактори като пациентски права и информация, електронно здравеопазване, време на чакане за лечение, резултати, обхват и достъп на осигурените до лекарските услуги и лекарства.
Максималният брой точки, които може да събере една държава е 1000. В класацията са включени общо 37 държави, където България заема 30-то място събирайки 547 точки. Първите места заемат Нидерландия с 898 точки, Швейцария, Норвегия, Финландия, Дания, Белгия, Исландия, Люксембург и Германия – всички с над 800 точки.
Д-р Арне Бьорнберг ръководител на изследването коментира, че "Въпреки известното намаляване на разходите за здравеопазване в много държави, като цяло показателите за работата на здравните системи продължават да се подобряват". През 2006 година, когато е първото издание на индекса само една държава е събрала повече от 800 от максималните 1 000 точки, а през 2014 г. има цели девет здравни системи, които постигат такъв висок резултат.
Като цяло България показва незначително подобрение, което намира отражение в по-големия брой точки в сравнение с 2013 година, но за разлика от общата тенденция на подобряване в повечето европейски държави, запазва позицията си от предходната година. Постигнати са подобрения по отношение на резултатите от лечението, които дълго време оставаха незадоволителни. Преживяемостта при сърдечносъдовите заболявания отбелязва съществен напредък. Болничните инфекции бележат спад, но честотата им остава твърде висока.
Страната ни оглавява класацията по разходи за болнично лечение като процент от общите разходи за лечение. Според данните у нас около 60% от разходите са за болнично лечение, което е много по-скъпо от извънболничното. Анализът отбелязва, че страни като Дания, Швеция и Норвегия предпочитат дългите хоспитализации, но те могат да си ги позволят, докато в България не могат и трябва преструктуриране на архаичната здравна система.
Според д-р Бьорнберг здравеопазването в България отразява общата мрачна действителност в страната. Изследването отчита, че има известни подобрения по отношение на резултатите от лечението, но дейностите по подобряване на достъпа, изпълнени миналата година, изглежда са спрели.
България е единствената държава от индекса, при която всички показатели за предоставяното от системата са в червено. Този факт категорично показва, че е налице нискокачествено и лошо работещо здравеопазване.
"В краткосрочен план вниманието трябва да бъде съсредоточено върху запазването на основните функции, като например равнопоставеност, ваксиниране и ниска детска смъртност. Дори тези характеристики обаче изглеждат застрашени в днешна България", посочва още изследването.
Коментар