Делото Мургина - как съдът в България съди високопоставени държавни служители

Преди повече от пет години прокуратурата обвини шефката (вече бивша) на Националната агенция по приходите (НАП) Мария Мургина за оказана принуда върху бившата директорка на НАП-Силистра Милена Цолчовска, да "нагласи" ревизии на бившия депутат от ДПС Гюнай Сефер. 

Освен това й повдигат още три обвинения - за съставяне на документи с невярно съдържание и две престъпления по служба.

Като оставим настрана факта, че повдигнатите й обвинения са също "уредени", така както и тя е "уредила" ревизиите на бившия депутат, можем да проследим как действа съдът, когато е обвинен някой висш чиновник като Мургина.

Една година след обвинението Софийският градски съд (СГС) осъжда Мургина на четири години затвор за принудата и едното престъпление по служба, като по другите две обвинения е оправдана. (Това се е случило най-вероятно под натиск от тези, които са и "уредили" обвинението). Естествено това не е края.

Госпожата обжалва в Софийския апелативен съд (САС) и от там напълно я оправдават по всички повдигнати й обвинения.

Ответната страна обаче също не се отказва и ВКС връща делото, обявявайки, че Мургина не може да бъде оправдана с аргументите на САС за принудата.

Делото е гледано за втори път, но резултата не е по-различен, Мургина е оправдана пак по всички обвинения.

Сега ВКС смята, че въззивният съд се е отдалечил още повече от правилната присъда. Според Върховният съд има безспорни факти, че Мургина е заплашвала словесно Цолчовска – пряко, по телефона или през трети човек и не могат да разберат защо втората инстанция не е отчела еднозначните заплахи към Цолчовска.

Това се случва с едно обвинение към висш служител. Дела от един съд в друг, в един много дълъг период от време - в случая 5 години и сагата продължава. Предстои Софийският апелативен съд да гледа делото за трети път.

Всичко е толкова абсурдно, че чак става забавно. Може да започнем залагания каква ще бъде развръзката.  

Възможно е госпожата да се извини "подобаващо" на когото трябва, като го компенсира "подобаващо" за причинените неудобства и всичко да потъне в забрава. Друга възможна развръзка е обидения господин да бъде "убеден", че не постъпва правилно и да се откаже от "отмъщението", ВКС да се съгласят със САС и отново всичко да потъне в забрава.

Едно е ясно, по решенията на съда може да познаем коя политическа партия е била на власт и кой, на кого прави услуга..