След 5 годишно отлагане общинският съвет в Монтана разреши до храма „Св. Св. Кирил и Методий” да бъде издигнат паметник на жертвите на комунизма. Общинският съвет взе решението за паметника на последното си заседание от 17 февруари т.г.
Според Борис Ангелов, който е в инициативния комитет, става дума за почитане паметта на няколко стотин загинали в смутната есен на 1944 и 45 година.
„Все още никой не е установил точно колко са убитите и хвърлени в кладенеца в местността Бучка. Идеята ни е това да е скромен знак, в който да бъде вградена касета с имената на загиналите”, каза Ангелов.
За жертвите на комунистическия режим все още се говори предпазливо. Може би защото отговорните и участниците в този режим са все още живи и все още управляват България. Не е удобно особено за властимащите господа от БСП, АБВ, "Атака", политическото движение "Социалдемократи" и още други партии да се говори за зверствата и убийствата от партията, чиито преки наследници са те. БКП издигна навсякъде паметници, за да затвърди и увековечи присъствието си, но когато става дума да се направи паметник на убитите от този режим, започва съпротива. Не им харесва да се вади на показ уродливото лице на комунизма, не им харесва хората да почитат убитите без съд и присъда, чиято вина е била единствено това, че са поискали да бъдат свободни.
От БСП, АБВ, "Атака", политическото движение "Социалдемократи" и две комунистически партии излязоха на общ митинг в Монтана. Те са против изграждането на паметник на жертвите на комунизма. Протестиращите питат дали сега отново се връщаме към антикомунистическия период на българския преход в общата си декларация и настояват да бъде извършено допитване до жителите на града - ако те искат да има такъв паметник, тогава да бъде издигнат.
Трудно е да се пише за такава наглост. "Червените" господа допитаваха ли се навремето до хората искат ли техните паметници, допитват ли се сега дали ги искат. Не, те просто са свикнали да ръководят и дерижират всичко и днес им е трудно да са в ролята на либерални и демократични, особено ако става дума за разобличаването им в обществото. За тях и режима трябва да се говори или хубаво или нищо. Сигурно им е мъчно, че не могат да използват вече концентрационните лагери, а трябва просто да протестират.
Коментар