Плевнелиев: Правната сигурност ще доведе "инвеститори, а не олигарси"

Днес Росен Плевнелиев направи обръщение в Народното събрание, в което поиска спешни промени в правосъдието, които да осигурят правна сигурност, която да доведе "инвеститори, а не олигарси".

Президента призова политическите партии да се обединят по четири цели, които да бъдат изпълнени до 2018 година, когато България поеме ротационното председателство на Европейския съюз.

Най-важните цели, които трябва да бъдат изпълнени според Плевнелиев са влизане в Шенген, влизане в преходния валутен механизъм ERM II, в единния надзорен механизъм на Европейския банков съюз и задействане на Европейски енергиен съюз в България, който да ни осигури минимум три независими източници на газ, либерализация на пазара и създаване на енергийна борса за Югоизточна Европа.

Относно конфликтът между Русия и Украйна той коментира, че може да бъде решен само по дипломатически път и за пореден път припомни, че цивилизационният избор на България е Европа. Призова българите да не се делят на "фили" и "фоби" за тяснопартийни интереси.

Според държавния глава основният проблем в България идва от ниските инвестиции и растеж.

"За да дойдат инвеститорите, обаче, а не олигарсите, трябва правна сигурност и работещи регулатори. Държавата трябва да може да гарантира справедливост и равенство пред закона за всеки. Българското общество посочи системата на правораздаване като ключов приоритет", каза той.

Плевнелиев заяви, че съдебна стратегия и промените в законите не са достатъчни, по-важно е те да се прилагат ефективно и хората да получават справедливост.

"Независимостта и ефективността на съдебната система се отстояват ежедневно. Народът е жаден за справедливост. Когато не я получава, попада в клопката на безперспективността и популизма", каза Плевнелиев.

Като пример за неефективността на съдебната система той посочи престъпления като възродителния процес, фалитът на банките от 1997 година, аферата САПАРД, аферата "КТБ", като припомни, че до момента няма нито един наказан и нито един върнат лев.

"От изчезнали тефтери до неслучайно разпределение на делата системата произведе достатъчно скандали. Време е за промяна. Нека покажем, че съдебната система може да работи за доверието на гражданите и да раздава справедливост. Реформата не може да бъде отлагана повече. Народът няма да ни прости, ако безобразията просто се замитат както досега", заключи Плевнелиев.

Относно темата за промяна в Конституцията, която по неговите думи е била поставяна многократно по време на президенските консултации, които птоведе с парламентарно представените партии той каза: "Няма съмнение, че Конституцията като всеки един нормативен акт може да бъде променяна, но е важно да проведем цялостен и задълбочен анализ, да направим дебат, да използваме целия научен потенциал на нацията и, разбира се, предложението за промени в конституционните текстове да стъпи на оценка за устойчивост на промените и оценка на въздействието. Уверен съм, обаче, че дотогава нямаме нито времето, нито правото да чакаме. Има много добри идеи, които могат да се реализират и без конституционна промяна".

Според него Конституцията не е пречка магистратите да правораздават по съвест и по закон. Дори най-съвършената конституционна норма не би била в състояние сама по себе си да гарантира независимостта на съдебната система.

"Независимостта от икономически кръгове, от силните на деня се отстоява и от политиците, и от институциите, и от гражданите, и от съдиите, които да вярват и да действат така, че върховенството на закона да е над всички и над всеки", каза Плевнелиев.

Плевнелиев коментира, че проблемът в енергетиката е държавата политика водена до момента.

"Години наред този сектор трупаше проблем след проблем върху финансовата стабилност на държавата и се е превърнал в сериозен риск пред социалната стабилност и националната сигурност. Сега, когато Европа изгражда своя Енергиен съюз, ние нямаме право да пропуснем този шанс. Трябва да се разделим с подхода да разрешаваме всеки проблем сам за себе си и да погледнем върху цялата енергетика като система", добави той.

По отношение на енергийната сигурност той каза, че не може да бъде гарантирана, когато зависим от един единствен доставчик, който и да е той. Решението на този проблем според държавния глава е Европейския енергиен съюз. 

"Имаме шанса именно в контекста на Европейския енергиен съюз и възползвайки се от европейската солидарност да преодолеем своята слабост като свържем своите мрежи с тези на съседите. Това ще ни направи по-свободни, по-независими, по-сигурни и ще даде импулс за нови инвестиции", каза държавният глава.

Също така той подкрепи плана за саниране, като каза, че в енергетиката на първо място е ефективността. 

"Няма да се уморя да повтарям, че най-евтината енергия е спестената. Енергийната ефективност вече се превръща в национален приоритет. Сигурен съм, че осъществяването на приетия мащабен план за енергийна ефективност и саниране на българските жилища ще осигури на милиони българи и на икономиката много по-големи и видими ползи, отколкото всеки един от проектите на "големия шлем“, бяха думите му.

В изявлението си той  засегна и теми относно еврофондовете и приемането на закон, който да премахне административните пречки и да заложи електронното кандидатстване за проекти, както и по-ефективен контрол на системата.

Обърна внимание и на борбата с корупцията и необходимостта от нов Закон за обществените поръчки.

"Държавата и общините са възложили обществени поръчки за почти 10 млрд. лв. за 2014 година. За съжаление възложителите избягват всячески електронния търг, въпреки че европейското законодателство предписва поне 30% от обществените поръчки да са електронни. Нека приемем нов закон за обществените поръчки, който да доведе до масовото използване на електронни обществени поръчки. Който иска да пребори корупцията, трябва да въведе, първо – типови и стандартизирани обществени поръчки. Второ – електронни обществени поръчки. Трето – електронни услуги за гражданите. Четвърто – електронна карта на пациента и пето – енергийна борса с либерализация на пазара като контрапункт на безотговорните действия на група хора в енергетиката, която е доведена до предфалитно състояние и е символ на непрозрачност, неефективност и огромна корупция в системата", каза Плевнелиев.

Добра реч, все неща които са необходими и които трябва да се направят, проблема е, че не той решава. Наблюдаваме една повтаряща се тенденция, хората от които нищо не зависи да предлагат най-правилните решения и да отправят точните критики. Дали ако беше министър председател обаче би бил толкова прям и би действал в тази посоката, с този ентусиазъм, както говори сега от позицията на човек от който нищо не зависи.

Въпреки незначителността му в политическите дела, явно речта му засегна доста хора защото отнесе много критики.

Ние пък се наслушахме на словоизлияния за това какво трябва да се направи, как трябва да се направи, кой какво направил или не направил и толкова. Нищо ново, нищо различно.