Цената която плащаме

За да ограбват по-лесно държавата, политиците често заобикалят закона, не са склонни да спазват и да налагат правила. Ние хората живеещи в тази среда, като че ли свикнахме с некомпетентността, липсата на информация и отказа на институциите да си вършат работата. Равносметката е разруха, страдание и смърт.

Поредния трагичен случай е в завода за боеприпаси, където загинаха 15 човека, без време, нелепо, заради нечие безхаберие и алчност за бърза печалба. Тези хора, принудени да работят за минимални заплати, при лоши и опасни условия, заплатиха с живота си цената, за примирението си. Тази цена ще платим всички ние, рано или късно. Днес скърбим, утре ще забравим, вдругиден ще има друг инцидент.

Трагедиите в живота ни се случват всеки ден, но когато не е пострадал наш близък човек, проблема сякаш не е наш. Допускаме грешка след грешка, вчера 15 човека за един миг станаха пепел и вината за това е само наша. Нашето примирение, нашата слепота, нашето бездушие и отказа ни да се борим, да сме общество, да си помагаме.

Днес е обявен траур, привидно скърбим, но тази скръб не е искрена. Скръбта е само за близките на загиналите, които даже не могат да погребат телата им. Тези хора заслужават обяснение, справедливост и подкрепа, но знаем, че няма да ги получат. Няма да ги получат защото са сами, както всички нас. В тази България няма закони, няма защита и няма общество, което да те подкрепи, тук всеки е сам за себе си.

Практиката показва, че прокуратурата и съдът ще се нуждаят от години, за да установят виновните, а накрая най-вероятно ще се окаже, че такива няма.

Обществото ще е потресено за един ден, ще съчувства от разстояние на близките в деня на обявения траур, а на следващия ден ще бъде погълнато от собствените си проблеми.

Държавата ще забрави за проблема, защото има по-важни дела. Предстоят избори или както казват в рекламата, предстоят избори 2014-пренареждане. Политическата музайка ще се пренареди и някой друг ще оглави бизнеса генериращ високи печалби.

Ще продължи старата практика, да се заобикалят закони и да не се спазват правила в името на големите и бързи пари, хората ще продължат да рискуват живота си, само и само да имат работа, а обществото ще продължи да измерва цената на безотговорността си в похабените човешки животи.

Българи, в този ден на траур не скърбете за тези хора, тях вече ги няма, скърбете за себе си, защото вие оставате.