На 1 февруари 1945 г. в София са разстреляни десетки представители на българския политически, държавен и военен елит. Убийството е извършено от първи и втори състав на т. нар. „Народен съд“. Осъдените са разстреляни един по един и телата им са хвърляни в изкопана яма в Централните софийски гробища.
На този ден са убити 67 народни представители от 25-ото Обикновено Народно събрание, 22-ма министри, 3-мата регенти на Царство България, осем съветници на цар Борис III, 47 генерали и висши офицери от Българската армия, в това число командващите родове войски и основните военни формирования.
По случай навършването на 70 години от този престъпен и нечовешки акт, който олицетворява облика на комунистическия режим, от трибуната на НС бе прочетена декларация.
„Длъжни сме с делата си да доказваме, че тяхната смърт не е била напразна и да гарантираме, че подобни нечовешки престъпления няма да се повторят“, призова Борис Станимиров от Реформаторският блок.
Веднага след него думата взе Волен Сидеров, който изказа мнение, че следва да сме коректни към историческите факти и да се каже, че убитите от „народния съд“ са били съпричастни към хитлеристката идеология.
Питаме се какво е мястото на такива същества като Сидеров в Народното събрание. Какъв човек трябва да си, за да оправдаваш подобно деяние. По неговата логика би следвало да избием всички, които са били и са съпричастни с комунистическата идеология и може би той трябва да е първият.
Комунистическият режим е осъден като престъпен, както в Европа, така и в България. Жертвите на комунизма дори са повече от тези на нацизма, а убийствата са далеч по-жестоки. Как може да се дава думата на един очевидно луд човек и да не бъде подведен под отговорност за подобно изказване. Как би реагирал света ако от трибуната в Бундестага някой си позволи да оправдае убийствата извършени от нацистите, как биха реагирали германските политици, как биха реагирали гражданите?
Но тук е България. Изглежда за нас няма значение, че един народен представител има наглостта да оправдава масовите убийства на наши невинни съграждани. Неговите думи се приемат съвсем нормално и този "човек" продължава да има поддръжници и все още намира място в управлението на страната. Политиците го приемат като техен партньор и колега. Това говори само едно, че ние българите нямаме самоуважение, нямаме мяра, нямаме морал, но иначе всички искаме да живеем в нормална държава.
Аденауер (непроверено)
България-Hrvatska (непроверено)
Коментар