На 08 юни откриха паметника на цар Самуил в София. Няма лошо, той е един от последните владетели на първото българско царство. Период, в който България е сред най-силните държави в Европа и е най-големият славянски културен център.
Първото българско царство - основано от Аспарух, обединил траки, славяни и прабългари и разширил границите на България. Той разгромява 40-хилядна византийска армия, впоследствие на което империята е принудена да подпише мирен договор с България през 681 г. По силата на този договор Източната Римска империя (Византия) се задължава да плаща годишен данък на новата българска държава.
След Аспарух идва Тервел, победил армиите на Арабския халифат (огромна теократична мюсюлманска държава, простираща се от Испания до Персия), обсадили Константинопол през 717 година. Тази победа слага окончателен край на опитите на арабите да проникнат в Европа през Балканите.
След него успехи имат и Телериг, Кардам и Крум.
Следва и покръстването на българите при Борис I Михаил. Той приема учениците на Кирил и Методий, които пристигат в България и доразвиват славянската писменост от глаголица в кирилица и я разпространяват. Българският владетел прогонва византийското духовенство и започват проповеди на славянобългарски език, който става и официален за страната.
Идва златния век при Симеон Велики. Период на разцвет, сила и мощ на българската държава. Той дори си поставя за цел да превземе Константинопол и да създаде Българо-византийска империя и за малко не го постига.
След него има един период на затишие при Петър I и започва политическата криза и разпад на България. През този период управлява Самуил. България започва да губи от територията си. Византийците завладяват цяла Тракия и Мизия, като пада и столицата Преслав. Византиеца Василий II наречен Българоубиец, ослепява хиляди български воини. Може би вследствие на тази гледка Самуил умира на 6 октомври 1014 г., след получен сърдечен удар. Четири години след неговата смърт, България пада под Византийско владичество, продължило два века. Това е и краят на Първото българско царство.
Този кратък исторически прочит направихме защото недоумяваме как управниците ни избраха да издигнат паметник първо на Самуил. Защо не на Аспарух, защо не на Борис, защо не на Симеон - владетели, които са направили България силна и могъща държава. Защо първият почетен владетел, от това първо велико българско царство, трябваше да бъде Самуил - владетеля, от който започва разпадането и идва края. Владетеля, при който ослепяват хилядна българска армия. Недоумяваме и защо паметника му трябва да е със светещи очи, за да ни напомня нещастието на ослепените войници?
Да това е част от историята ни и няма как да избягаме от нея, но е малко извратено и зловещо да не почитаме великите царе, а да издигаме паметници на трагедията. Малко ли ни останаха от комунистите, че сега издигаме още, който да ни напомнят за разпада и краха на българите.
Tojaga (непроверено)
Коментар