facebook like box

Пример как се усвояват европейски средства по съмнителни проекти

Пример как се усвояват европейски средства по съмнителни проекти

Вече за никой не е тайна, че европейските средства се усвояват по съмнителни проекти, където цените на материалите и услугите са увеличени многократно с цел лично облагодетелстване на лицата отговорни за изпълнението му.

Поредния пример за усвоени евросредства по абсурден проект (по-точно абсурдни цифри в проекта) е с така скандалната напоследък българска институция - съдът или по-точно Софийски градски съд.

Само преди два месеца СГС е усвоило повече от четвърт милион евро от европейски фондове за "по-доброто управление". Проектът е финансиран по Оперативна програма "Административен капацитет" (ОПАК) и е на стойност 693 хил. лв. Целта му "да повиши ефективността и ефикасността в работата на СГС чрез прилагане на принципите на добро управление и създаването на прозрачност в работата на съда". Само дето за самия проект няма прозрачност и е пазен в тайна от медийте, а и от повечето магистрати работещи в институцията. Действащите лица по проекта не са много и явно има защо да го държат в тайна от обществото и от колегите си.

Въпросният мащабен проект включвал изработката на "наръчници и правила", включае и указания за работа със софтуера за случайно разпределение на делата. Същият, за който се оказа, че е пробиваем и нещата съвсем не се случват случайно. Включени са екскурзии в чужбина с цел "проучване на добрите практики в чуждите съдилища", тайни кръгли маси, бутафорни анализи и фиктивни пресконференции.

Проектът стартира през ноември 2012 г. Както споменахме възлиза на 693 хил. лв., тази сумата включва: изготвяне план за действие - 45 хил. лв., наръчник за работата на съда и вътрешни правила за случайното разпределение - 227 хил. лв., стратегия за организационно развитие - 50 хил. лв., проучване на добрите практики - 63 хил. лв., анализ на вътрешната организация на съда - 55 хил. лв., шест кръгли маси и обучения - 96 хил. лв., изработване на 1000 папки и химикалки - 7.5 хил. лв., две пътувания в чужбина - 18.4 хил. лв., обновяване на интернет страницата на СГС - 20.5 хил. лв. и други разходи за 150.6 хил. лв. до пълната стойност на гранта.

Основните действащи лица по проекта са Владимира Янева, Богдана Желявска и Петя Крънчева.

За оформянето на екип и работа по проекта председателката на съда Владимира Янева получава възнаграждение за работата си от 14 хил. лв., а нейната заместничка Богдана Желявска, която е координатор, взима 11 хил. лв. В продължение на две години извън работата им като съдии и ръководители на градския съд, те ще работят (или поне ще отчетат) над 80 часа допълнително.
Друго действащо лице е Мария Зафирова, която е служител в Министерския съвет и е основният координатор по проекта. Оказва се, че тази жена няма нито минутка свободно време, защото освен длъжността си в изпълнителната власт тя работи и като координатор по още два проекта на съдебната система по ОПАК – на Върховния административен съд и на ВСС. Макар да става дума за задължения от 80 часа месечно по всеки проект (за които и се плаща и проектите се застъпват), Мария Зафирова коментира, че няма нормативна пречка за това. От ОПАК потвърждават думите й. Ако пресметнем 3 проекта по 80 часа са 240 часа месечно само по проектите, това прави 30 дни работа без почивка по 8 часа на ден и пак казваме само по проектите, като сложим и 8 часа като служител в Министерския съвет, излиза, че тази жена даже не спи. 

За анализа на добрите практики са предвидени 63 хил. лв. За целта през 2013 г. председателката на съда Владимира Янева и нейната заместничка Богдана Желявска с още трима души,  отиват на посещение в Испания, за да проучат "добрите практики" в управлението на мадридските съдилища. По-късно е направено още едно посещение, този път в Германия, където отива и председателят на Наказателното отделение Петя Крънчева. Бюджета на въпросните посещения възлиза на 36 хил. лв. и така общата сума за тази дейност достига 100 хил. лв. 

Анализът, както и още други дейности (оценка на вътрешната организация на работата на съда, подготовка на детайлни вътрешни правила за документооборота, детайлно проучване на механизмите за наблюдаване на движението и ефективното управление на делата, подготвка на доклад с идентифицирани слабости и възможности за подобрение, както и стратегия за организационно развитие и т.н.) се възлага на дружеството "СГС: Стратегия, гъвкавост, сътрудничество", в него влизат "Българската консултантска организация" и "Ами интернешънъл". Договорът, който е сключен за консултантските им услуги по проекта е на стойност 370 хил. лв. 

Да се добереш обаче до готовия "анализ на добрите практики", се оказва, почти невъзможно защото от СГС и фирмата изпълнител отказват да го предоставят, но скрито покрито няма и по един или друг начин истината излиза на яве. Оказва се, че въпросният анализ е документ от 19 страници. Интересен факт от тези 19 страници струващи 100 хиляди лева е, че макар представителите на проекта (в това число ръководителите Желявска и Янева) да са били в Испания именно за да проучат добрите практики, името на държавата е спомената в документа точно два пъти.

По-голямата част от документа е отредена на системата за случайното разпределение на делата. Представени са сравнителни таблици, а изводът от тях е, че използваната от градския съд система разпределя делата равномерно (за разлика от Германия, Естония и Португалия), управлява се по начин, който не позволява преднамерена намеса, изключва възможността от промяна и генерира протокол (за разлика от Дания, където такива гаранции нямало). Друг любопитен извод е, че за разлика от други европейски държави в България разпределението на делата става при ясни правила. И не само - ако софтуерът в Португалия и Великобритания може да бъде манипулиран, то този в СГС не може. Анализът показва, че програмата LawChoice се ползва с доверието на съдиите, какъвто не е случаят със съответните програми в Италия, Португалия, Великобритания и Дания. За разлика от Италия и Естония в България обществото вярва, че делата се разпределят случайно.

Коментара е излишен, само преди два месеца тези изводи се опровергаха от множество анализи и доказателства на експерти, неправителствени организации и дори от самата Европейска комисия, която поставя проблема с ненадеждността на софтуера Lawchoice в мониторинговите доклади.

Друг любопитен факт от този "задълбочен" сравнителен анализ от 19 страници е, че в него има няколко документа с вътрешни правила, които би трябвало да са задължение на ръководството на съда и е необяснимо защо за тяхното изработване трябва да се плаща по европейския проект. На всичко от горе се оказва, че тези правила са тайна и от съда отказват да ги предоставят. Обещатават, че ще бъдат качени на вътрешния сървър, когато са готови (проектът е приключил преди три месеца, но съдии от градския съд коментираха, че те все още не са качени).

Друга интересна част от проекта е "обновяването" на сайта на съда. Неизвестно защо от СГС отказват да дадат информация каква е стойността на договора, за въпросното "обновяване", но от фирмата изпълнител "Айсиджен корпорейшън" бяха така любезни да осветлят сделката - 27 хил. лв. без ДДС.
Според изнесената от съда информация, след обновяването, сайтът вече бил достъпен за хора с намалено зрение, има английска версия и "дискусионен форум".

Фактите обаче са други. Английска версия на сайта няма, само е създадена такава функционалност (не са си направили труда даже да "преведат" телефонните номера). Ако някой чужденец отвори английската версия на сайта на съда, ще разбере само, че през миналото лято "due to inventorization" институцията няма да работи защото... (следва линк към pdf файл на български език), ако иска да се свърже с някого в съда и отиде на Contacts, ще види... една празна страница.
Колкото до това, че сайтът бил достъпен за хора с намалено зрение, всъщност се счита увеличаването на размера на шрифта. Форумът, за който се споменава, според IT специалисти е безплатен и се инсталира за два часа. Този в "обновения" сайт на СГС на всичкото отгоре е и празен, няма никакви коментари, вероятно защото трудно може да бъде открит. Това обаче не пречи в "анализа на добрите практики" да бъде отчетено, че от всички държави, които са били обект на проверка, само в България, градският съд има "форуми за професионално обсъждане на актове в реално време, вкл. на сайта на съда".

Оптимизацията на сайта е без значение, тъй като последната публикация на него е от края на миналата година.

Чудният проект приключва на 6 ноември 2014 г.
На свикана пресконференция  Владимира Янева  казва: .."Благодаря на целия екип, работил по целите на проекта, които преди година и половина бяха само идеи, а сега са факти, по които ще продължим да работим и ще поставим началото на още проекти". На въпросната пресконференцията, трябва да има 50 човека, но само две медии от четири поканени се отзовават. Това обаче не пречи за събитието да бъдат предвидени 7 хил. лв.

Коментара на дирекция ОПАК към финансовото министерство за проекта е, че до този момент "няма регистрирани нередности или сигнали", изплатена е близо половината от стойността на договора, като не са одобрени само някои разходи по междинни искания по различни причини. Една от тях е, че са изработени часове от екипа за управление и изпълнение при неспазване правилата на програмата. Богдана Желявска и Владимира Янева например "са поискали част от времето, прекарано в Испания, да бъде прието като работа по проекта". 

Това е пример за един от многото проекти, който се "изпълнява на хартия" и отчетените резултати са фиктивни. Самото изпълнение е без коментар, резултатите са видими и са трагични. На лице остава зле работеща институция, която безотговорно харчи публични пари и злоупотребява с европейски средства. Трябва да споменем, че този проект изглежда нищожен на фона на многомилионните инфраструктурни проекти, където резултатите не са по-добри, разликата е, че при едни се злоупотребява с хиляди, при други с милиони. 

Коментари (1)

Фейсбук коментари ()

00
Нагли крадци!

Коментар

Партии много, корен един, избор един – БКПX

Партии много, корен един, избор един – БКП


Присъединете се към фейсбук групата ни, направена с цел изобличаването на българските политици и свързаността им с БКП и ДС.