Талантите на България използвани само за рейтинг

Всички знаем за предаванията в родния ефир търсещи таланти. Има ги в БТВ, Нова ТВ, ТВ 7 и много често вървят по едно и също време. Най-популярни са "България търси талант", "Гласът на България", "Музикална академия", "Music Idol", "Х-Фактор". Тези формати ги има и в други държави, но за разлика от нашите, там талантите стигнали финала наистина стават звезди и имат бъдеще. 
У нас обаче си имаме създадени "звезди", като Лили Иванова, Росица Кирилова, Веско Маринов "изгрели" от времето на тоталитаризма и сякаш няма място на сцената за нови, млади хора. Не, че имаме нещо против естрадата и певците от едно време, не че казваме, че пеят толкова лошо, казваме, че сцената отдавна трябваше да е оставена на новите музиканти. Всяко поколение има своята музика и своите изпълнители. В България обаче всичко отдавна е определено и не търпи промяна. Политиката е разпределена, бизнеса също и сцената не прави изключение. Ако се даваше шанс на новите, млади изпълнители може би щяхме да имаме една модерна българска музика, която да слушаме с удоволствие. Нашето поколение щеше да има своите хитове и своите изпълнители, но нямахме този шанс. Продължават да ни натрапват ветераните и да задушават младите и талантливите. Ако им се даваше шанс може би и в България щяхме да имаме имена като Фреди Меркюри, Майкъл Джексън или Уитни Хюстън. Но в България шанс имат не наистина можещите, а определените хора. Определените от силните на деня. Питали ли сте се защо толкова млади хора слушат чалга. Не е ли защото единствено в този жанр дадоха шанс на ново поколение певци, нещо различно от старото, нещо по атрактивно. И независимо колко абсурдни текстове има и независимо, че всички мелодии са взаимствани от гръцки, турски или арабски, младите избраха да слушат чалга. Защото новото поколение има нужда от нещо свое, нещо свежо и различно и само този жанр им го предложи, това беше единствената алтернатива. 
Да се върнем на музикалните формати, в които уж търсят таланти.  Всички сме свидетели, че в тези формати има страхотни гласове. Много често обаче журито не е обективно, някои от тях се държат грубо и демонстрират смешно менторство и самочувствие без покритие, често сме били свидетели и на пристрастност. Имало е случай, в който гонят някой със страхотен глас само защото не им харесва неговото поведение. Пример за това е Иван Ангелов, участвал в Music Idol. Излиза, че в България, за да пробиеш ако нямаш връзки и пари, трябва да имаш дарба за подмазвачество, ако се държиш свободно ще бъдеш отстранен ако ще и да пееш като Франк Синатра. Това се случва по време на кастинги и концерти. На финала остава някой, който безспорно има качества, но там приключва всичко. Най-много след това да го снимат в някоя реклама, да му направят една-две песни и всичко се забравя до следващия сезон, когато започват новите кастинги. 
Кой печели от всичко - телевизията, защото много хора гледат предаването. Всички искаме да видим и чуем нещо ново, нещо хубаво и нещо забавно. Има и шоу с тези, които имат талант да разсмиват с липсата на такъв. Забавляваме се, предаването получава популярност и гледаемост, вдига рейтинга на телевизията и постига желания резултат. Единствените губещи са нашите таланти, получават своя миг на сцената, своята емоция, но за кратко. Приключва предаването, приключва и техния звезден миг. Свършили са своята работа да популяризират формата и толкова. След края на шоуто ще потънат в забрава. България търси таланти, за да вдигне рейтинга на някоя програма, а не за да има истински музиканти на сцената. България си има достатъчно звезди, после техните деца ще заемат мястото им на сцената и така. Всеки си остава в средата и мястото, където е роден независимо какви качества притежава. Такъв е редът в родината, такъв е живота ни.