Наглостта няма край! Помията с която ни заливат всекидневно отвсякъде вече е непоносима. Поредната гнусна абсурдна измислена история - издънката Симеон беше наречен от един поп - цар на българите. Дали това е случайно?!
След това изречение чуто от няколко човека, медиите се погрижиха то да достигне до всички, раздуха го, започнаха да го анализират, да чертаят възможности.
На кой болен мозък изобщо му хрумна, че хората могат да бъдат подведени отново и то със Симеон и църквата. Персонажи, толкова оцапани и компрометирани в очите на всички, че никой не дава пет пари за тях. Повярваха в царя заради неговия баща, повярваха в поповете заради Бог, но днес се прави разграничение от цар Борис и неговия син, както и от поповете и Бог. Какво ще каже един поп за политиката в страната или какво ще каже Симеон за това е равносилно на виц в ушите на хорта. Това обаче не пречи на политическите стратези да изливат в публичното пространство гнусни, абсурдни предложения като това да се възстанови монархията и Симеон да бъде цар.
Ударили сме дъното като държава. Ако сравним България с другите европейски държави е същото да сравним един град като Цюрих примерно с една мръсна циганска махала, на това прилича страната ни. Вместо обаче тези, които са се самоизбрали да управляват, да направят нещо в посока да се подобри обстановката, те измислят глупост след глупост, сякаш да изместват вниманието на хората от истинската абсурдна ситуация, в която живеем.
Ние сме най-бедната, най-корумпираната, най-изостаналата във всяко отношение европейска държава, но продължават да ни занимават с Русия. Да ни делят на русофили и русофоби. Занимават ни с агентите на ДС, с "цар" Симеон и евентуалното бъдещо разделение на монархисти и републиканци.
Превърнали сме се в един огромен абсурд, генериращ абсурди. Няма нищо друго. Бавно и сигурно вървим към самоунищожение, всички го виждат, но никой нищо не променя. Започналия процеса изглежда необратим. Сякаш е все едно дали ще ни управлява "Буда" или "цар" Симеон. Един реже лентички, друг реже дървета, всъщност си пълнят джоба, всички на тази позиция, всички около това обкръжение. Когато наближи време за избори си купуват народната любов къде със заплахи, къде с обещания, с кебапчета, с 5-10 лева и пак отначало.
Какво ли още ще видим и чуем в ролята на зрители на собствения ни живот, докато някой режисира необезпокоявано края на една държава!
Коментар