Непосредствените политически въпроси които възникват след атаките в Париж са свързани с френската намеса в Близкия изток, както и въздействието на атаките върху идните местни избори през следващия месец. Знае се че терористите са крещяли коментари свързани с войната в Сирия по време на атаките. Франция започна първите си въздушни удари по джихадистите от ИДИЛ в Сирия през септември и е участвала в бомбардировки в Ирак в продължение на много месеци. Много малко е вероятно президентът Франсоа Оланд да отговори на терористичните актове, като оттегли френското участие от войната с ИДИЛ. Всъщност в краткосрочен план е по-вероятно засилване на военното им участие.
Реакцията на френските гласоподаватели в местните избори през следващия месец ще се наблюдава много внимателно. Проучванията на общественото мнение вече предполагат, че Марин Льо Пен, лидер на крайнодясната партия „Национален фронт“, ще спечели района Нор-Па дьо Кале; племенницата ѝ, Марион Марешаль-Ле Пен, също оглавява няколко анкети в региона Прованс на юг. Националният фронт (да не забравяме, че са тясно свързани с Путин), които има дълга история на враждебност към мюсюлманската имиграция и които също се борят, за възстановяване на граничния контрол, може да се възползват в резултат на атаките. Някои от техните аргументи вече добре се просмукват в риториката на традиционните дясноцентристките партии.
Терористичните атаки в Париж също така се случват в разгара на емигрантската криза в Европа. Натиска върху канцлера на Германия Ангела Меркел за затваряне на границите за нови емигранти се увеличава в очакване на приток на повече от 1 милион бежанци през тази година (повечето от тях от разкъсвания от войни Близкък Изток). Още преди парижките атаки, Швеция, която е взела повече емигранти на глава от населението, отколкото всяка друга страна от ЕС, обявиха, че ще затворят временно границите си за нови бежанци. В резултат на атаките, г-жа Меркел със сигурност ще се изкуши да предприеме подобни мерки, целящи облекчаване на политическия и социалния натиск върху нейното правителство. Но тя също така е наясно с опасната верижни реакции, която могат да предизвикат тези мерки в балканските държави по-надолу по бежанския маршрут.
Точния произход на терористите (който все още не е изяснен) със сигурност ще повлияе на предстоящите дебати свързани с атаките. Обаче когато напълно се потвърди връзката между терористичните атаки и ислямистките терористични формирования, интензитета на дебата за политиката на Запада в Близкия изток ще се засили, но не е сигурно дали ще се стигне до консенсус.
Едно от възможните последствия за политиката на Запада е, че той ще се съсредоточи още повече върху унищожението на джихадистите от ИДИЛ и също така ще бъдат поставени второстепенни цели, като например свалянето от власт на президента на Сирия Башар Асад. Имайки предвид, че Франция беше в предните редици на страните твърдящи, че г-н Асад е в центъра на проблема в Сирия, пълно обръщане на анти-Асад политиката там изглежда малко вероятно през следващите седмици.
По - вероятно е политиката свързана с Близкия изток да еволюира през идните месеци в резултат на шока предизвикан от терористичните атаки.
Източник: Financial Times
Коментар