Краят е близо

Най-после доживяхме раздвижване в политически, олигархически или с други думи в неокомунистическия модел. 

Ако до сега старите комунистически структури маскирани под демократична премяна бутаха страната бавно, но сигурно към дъното, то сега започнахме осезаемо да усещаме ускорение на хода.

Честно казано бавното пътуване надолу се оказа доста мъчително и ускоряването в тази посока като че ли действа доста обнадеждаващо, че всичко скоро ще свърши веднъж и за винаги.

Оказва се, че от Европа ограничават храната на "руския - троянски кон" България. Освободиха и Румъния от общия впряг със страната ни, поради бавното темпо, с което се движим.

Какви са фактите.

Много от Европейските програми, които трябваше да бъдат отворени от края на миналата и началото на тази година няма да се отварят. Отговорът на "компетентните" органи е, че се отлагат за до година, но на въпроса защо това е така, отговор няма. Има очакване за стартирането на някои проекти от средата на тази година, но очакванията са едно, а финансирането им е съвсем друго.

За всички българи е ясно, че спирането на европейските пари ще се отрази пагубно основно върху олигархичните фирми на управляващите защото именно те усвояваха тези средства.

Органите за масова (дез)информация обаче интерпретират случващото се като нещо маловажно. Канят "експерти" да обясняват как България не разчита на парите от Европа "тъй като те заемат едва 10% от икономиката на страната".

Липсата на пари обаче било то от Европа или не взе да се отразява доста бързо на "бизнеса" у нас. Изведнъж обществените поръчки започнаха да се спират. До момента са спрени над 60 обществени поръчки със средства от държавния бюджет, като общата им стойност е близка до 500 000 000 лева.

Информацията за спирането на поръчки с частично или пълно финансиране по оперативните програми на ЕС за последния месец е за около близо 1 млрд. лева.

Спряното строителство на АМ "Хемус" и други замислени от по рано проекти допълва цифрите и числото на спрените обществени поръчки набъбва до над 1,7 млрд. лева.

Безумните "реформи", които се правят в здравеопазването и други сфери също имат за цел да спестяват пари на държавата. 

Питаме се защо е всичко това ако хазната ни не е празна, а страната не е изпаднала в състояние на неплатежоспособност.

Да не пропуснем и друг много важен факт и това са заемите, които продължава да трупа на наш гръб политическата (комунистическа) олигархия, под различни предлози.

Много шум вдигнаха около онези 16 милиарда лева, преди време, но след тях последваха нови договорки за още заеми по няколко милиарда, за различни "нужди". За новите заеми обаче се споменава почти шепнешком и бързо се преминава в друга тема "по-интересна" от тази за какво са взети и как ще бъдат похарчени парите ни. 

Всички тези факти са меко казано доста обезпокояващи, но засега управляващите успяват да "смекчават" обстановката чрез услужливите медии, дори успяват да запишат и актив. 

Премиера Борисов примерно използва "хитро" липсата на средства и невъзможността да се финансират проекти за милиони, като обяви, че спира обществените поръчки около които "витаят съмнения", не че съмненията около тях витаят от днес. 

Питаме се обаче какво ще стане когато се достигне лимита на заемите?

Бюджетите могат да се режат до време, а и засегнатите сектори едва ли ще го приемат много спокойно. 

Няма чужди инвестиции, а поради лошата репутация на страната ни като една от най-корумпираните не се и очакват такива в близко бъдеще. 

Родните "бизнеси" изцяло са зависими от европейското финансиране, което явно ще се ограничи поради липсата на полезни реформи.

Полезните реформи също не са възможни защото престъпника няма как да направи закон, с който да вкара себе си в затвора. 

От Кремъл също май са доста затруднени финансово, за да захранват родните структури.

А горките неокомунисти вече толкова са се изчерпали от идеи как да се коалират, че заговориха за сливане между червени и сини в едно (ДСБ+Движение 21) заедно срещу лошите герберисти. 

Е, обратното броене започна!