Днес е 3-ти март националният празник на България, датата, на която през 1878 г. нашата държава се връща на световната карта след пет вековно отсъствие. Друг е въпроса дали наистина сме се освободили или сме попаднали под друго чуждо влияние.
Днес сме щастливи, че сме българи, екзалтирани сме с успеха на нашите предци, празнуваме тяхната (наша) свобода, радваме се за тяхната победа, гордеем се с тяхната (наша) България, ами утре? Утре, когато премине еуфорията и се върнем в действителността пак ли ще бъдем горди и щастливи българи?
Днес на 3-ти март се радваме на извоюваната свобода от преди два века, а утре на коя свобода ще се радваме? На тази, че свободно можем да изберем в коя друга държава да емигрираме, търсейки препитание и по-добър живот?
Утре ще се гордеем ли с България, в която нямаме защита от полиция, нямаме правосъдие, не може да се лекуваме, нямаме работа или работим за заплати, с които е невъзможно да покрием елементарните си нужди. Утре ще се гордеем ли, че България се управлява от неграмотни престъпници, титулуващи себе си като професори, доктори и с други "почетни" звания, а стойностните хора са "свободни" да напуснат страната или да мизерстват в "свободна и независима" България.
Днес сме горди, че България я има, но нас има ли ни в България? Не са ли българите най-бързо изчезващата нация в Европа? Раждат ли се деца в България и можем ли да си позволим този лукс?
Но защо да си помрачаваме "празника" с тъжната действителност. Честита "свобода" братя българи!
Стиснали зъби, затворили очи, живеейки със спомените от славното ни минало оставяме България да изчезне празнувайки "свободата си"! Защо да се борим за бъдещето на България, нека празнуваме миналото! Така е по-лесно, честит 3-ти март!
Колко фалшиво и лицемерно изглежда всичко.
Дълбок поклон пред хората дали живота си в тази война, но как се използва тяхната саможертва днес?
Освободили сме се от турско влияние, но по-щастливи ли сме днес под влиянието на "братята освободители"?
Да факт е, че сме били пет века под турско "робство", но въпреки "кланетата" и "лошия живот" някак си сме се съхранили като българи, като християни, като нация. След пет века "турско робство" сме съхранили земята, вярата, културата и традициите си.
Днес "свободните" българи, под крилото и управлението на нашите "братя освободители", само за 72 години сме на път да изгубим всичко.
Нека днес на 3-ти март се огледаме, какво празнуваме всъщност? Свободата и независимостта на онези българи, ами нашата свобода и независимост? Напразно ли са загинали толкова много хора?
Коментар