България има своите върхове и падения, има ги всяка държава. Дали ще си на върха или в блатото зависи от това кой и как те управлява. За голямо наше съжаление сега сме в период на пълен упадък, въпреки присъединяването ни към НАТО и Европейския съюз.
Последният държавник - цар Борис III, успява да възстанови България след 5 вековното турско управление и последвалите 3 войни в които участва. Затвърждава територията на страната, постига голям икономически растеж, като успява да увеличи бюджета 3 пъти (от 8.46 милиарда лева на 27.58 милиарда). В този период се строят пътища, училища, ж.п. гари, болници, пристанища, граждански и промишлени обекти. Това е време на демокрация и свобода, време в което жените получават правото да гласуват и всичко това, когато страни като Гърция, Испания дори САЩ имат икономически проблеми, хората живеят бедно, има глад и депресия. Малкия щастлив период след освобождението, в който имаме държава управлявана и принадлежаща на българи. Наистина по това време неизбежно сме въвлечени във втората световна война. Нашият избор е да сме на страната на Хитлер и икономическия растеж може би дължим на първоначалните успехи, който имат съюзниците ни. Може обаче спокойно да кажем, че цар Борис III е последният ни държавник, чиято политика носи ползи за България и успява да извлече възможно най-доброто за страната и народа от ситуацията в която се развиват действията тогава.
Питам се, как той успява в онези смутни години. След 5 века чуждо управление, след като ни разпокъсват териториално, след участието ни в 3 войни, след вътрешни конфликти и преврати, и натиска, който ни оказват за влизането ни във втората световна война. След всичко това успява да изгради една силна и развита държава. Защо сега във време, когато уж имаме демокрация, нареждаме се в Европейския съюз, където страните се развиват добре икономически и хората живеят нормално, няма война и сериозни пречки да се развиваме, ние сме в упадък.
Отговорът намирам пак назад в историята, оказва се, че нищо не започва от днес. Причината има своите дълбоки корени. Упадъкът ни започва по рано във времето, когато губим за втори път свободата си и правото да се развиваме като самостоятелна държава без чуждо влияние.
Преломния момент за България и съдбата на хората е периода след убийството на цар Борис III (убийството е само съмнение, остава недоказано в историята), годината е 1943. Отдавна съществуващите бойни групи и партизански движения на комунистите, подкрепяни от СССР подновяват с всички сили офанзивата си в България. Издават нелегални вестници, подготвят въоръжени въстания, правят убийства и атентати. Настъпва обрат и във войната, Хитлер губи срещу Русия.
Тогава Правителството ни е оглавявано от Константин Муравиев, който прави последен опит да спаси страната. Прекъсва дипломатическите отношения с Германия, иска примирие от САЩ и Великобритания, започва изтеглянето на българските войски от Югославия и обсъжда решение за обявяване война на Германия. САЩ и Великобритания обаче мълчат, а военният ни министър тогава Иван Маринов, който е проруски настроен, съботира решението за обявяване война на Германия. Целта е да се спечели време и да се даде възможност на СССР да обвини правителството ни в неискреност и да обяви война на България. Така и става.
Довчерашните ни "освободители" се връщат отново, но този път като завоеватели, за да си вземат това, което по-рано са "освободили", макар и в по-малки граници.
Въодушевени от настъпването на Червената армия, партизанските формирования и комунистическите бойни групи започват завземане на населени места в страната. Разбиват се затвори, освобождават се затворници. Събитията се развиват бързо, руснаците настъпват, комунистите вземат властта и необратимо губим свободата си за втори път. Създават т.н. народен съд и убийствата започват. Убити са всички имали власт, видни министри, военни, учени, хора имали някакво положение в обществото. Наложен ни е съветския модел на планова икономика с национализация на предприятията и колективизация на селското стопанство. Премахнати са гражданските права и свободи и се репресират всички, опитали се да се противопоставят на тоталитарната система. Създават се концентрационни лагери, където хиляди хора намират смъртта си, някои затворени само защото са дръзнали да разкажат виц срещу системата. Репресивният орган на тази тоталитарна система е създадената по модел на Руската КГБ, Държавна сигурност. Дефакто нейна е задачата за извършването на всички насилствени актове, с които да се гарантира властта на БКП и да бъдат защитени интересите на свързания с партията червен "елит". Тази служба преминава към "Дирекция на народната милиция" и се превръща в "очите и ушите" на тоталитарната власт. Създава се нов модел на управление. На ръководни постове се назначават хора неграмотни, без образование, но отдадени на червената кауза.
Така започва всичко - страх, мизерия, предателства, никаква подкрепа от никъде, само желязната ръка на "братята освободители". Четиридесет и пет години ни учеха да целуваме тази ръката, която ни мачка. Метода беше доста твърд, неподчинението се наказваше често със смърт. Четиридесет и пет години ни внушаваха, че обичта към България се изразява чрез обичта към Русия. Така до паметната 1989 година, когато група от видни членове на Политбюро, а именно Димитър Станишев, Йордан Йотов, Добри Джуров, всички бивши партизани свалят от власт лидера си Тодор Живков и обявяват курс към демократични реформи и развитие на пазарната икономика.
Същите които убиваха хора, конфискуваха имуществото им, отнемаха правата и свободите на народ, за да властват еднолично и тоталитарно в защита на Руските интереси изведнъж решават да сменят посоката. Въпросът е защо?
И ето ни в наши дни.
Намираме страната в упадък, безработица, мизерия, цари беззаконие, корупция. Навсякъде се чува руска реч. Големи западни холдинги като Джонсънс контролс, вериги магазини, като Т-Маркет, Холдинги като Виваком, Булгартабак и още много други допринасящи за икономиката ни предприятия, са управлявани от руснаци. По курортите ни се срещат предимно руски туристи. На власт хора с добре познати фамилии, като Сергей Станишев - син на партизанина Димитър Станишев, Красимир Каракачанов, Георги Първанов, Ахмед Доган - агенти на бившата ДС, навсякъде във власта само хора като тях. Те са в църквата, пресата - "видни журналисти" като Кеворк Кеворкян, Иво Иджев, Иван Гарелов, Велизар Енчев и куп други всички бивши агенти на ДС. Ревностната защитничка на дясното, телевизионната водеща Люба Кулезич - дъщеря на активни борци против фашизма и капитализма, но ако тръгнем да ги изброяваме всичките ще стане не статия, а роман. Накратко, на където и да се обърнеш само хора свързани с бившия режим и нейният репресивен орган ДС. Терористите от БКП обърнаха посоката в която задуха вятъра, за да прелеят парите и властта в своя джоб и този на своите деца съвсем "легално и демократично". А децата им наричат себе си десни, разграничават се от своите родители и роднини и не са съгласни да носят отговорност за действията им. Не се оказват и не се разграничават обаче от положението си в обществото, от кариерата си, от властта и богатството си, които изцяло дължат на родителите си и техните престъпления в миналото.
Още ли мислите, че България е свободна и независима? Още ли вярвате в илюзията, че има политици, които не са свързани с "червения елит"? Още ли мислите, че имате реален избор, когато гласувате и има реална дясна опозиция. Забравете! Огледайте се наоколо, истината от екрана и пресата е тази, която ви разказват агентите на Държавна сигурност, ако искате вярвайте. Вярвайте и на новите демократи от старата БКП, но не чакайте по-добри времена. Годината е 2014, а България все още е под руския ботуш, ботуш който лъскат шепа български предатели и марионетките наречени политиците на новото време на "демократична, свободна, европейска България".
Коментар