В България няма демокрация и никога не е имало. В едно демократично общество има народен суверинитет или с други думи признаване на народа като източник на висша политическа власт в обществото и неговата независимост (т.е. независимостта на народа) от лични или групови субекти в политически отношения, има равни права на хората за участие в управлението на държавата. През 1948 г. е приета Всеобщата декларация за правата и свободите, където Чл.1 гласи: „Всички хора се раждат свободни и равни по своето достойнство”.
В демократичните страни има свобода на словото.
Ние българските граждани бяхме много обнадеждени, когато уж демокрацията замени комунизма. Радвахме се, че ще живеем и пътуваме свободно, както в страната така и в чужбина, че ще имаме възможност да развиваме свой бизнес, че свободно ще изказваме мнение, ще избираме реално управлението на България и ще живеем най-сетне нормално. Живеехме с надеждата и еуфорията от онези дни на "промяната" дълго време. Примирявахме се с трудностите, приемахме грешките защото мислехме, че посоката е вярна и е нормално след 45-годишния режим началото да не е толкова гладко. От тогава минаха още 25 години, години в чакане животът ни да се подобри, но животът ни не става по-добър.
Вместо демокрация получихме анархия. Имаме закони, но се прилагат само за тези, които не могат да си платят. Има случаи, когато е извършено убийство, а убиецът остава на свобода, има и такива, когато след една устна заплаха се озоваваш в затвора.
Надявахме се на равно начало, но и днес всичко се урежда с връзки и познати.
Надявахме се свободно да изказваме мнение, днес го изказваме, но никой не го чува, за никой няма значение.
Надявахме се, че ще имаме шанс свободно да развиваме бизнес, но този шанс се даде само на избрани хора.
Надявахме се свободно да пътуваме в страната и по света, днес имаме тази възможност, но само за да бъдем черноработници в Европа.
Надявахме се, че демократите ще управляват по-добре, но "новите демократи" всъщност се оказаха старите комунисти.
Животът наистина стана по-добър, но не за обикновените хора. Стана по-добър за децата на бившите управници и за техните семейства. Те наследиха властта от своите родители, но вече не бяха комунисти, а олигарси, капиталисти и "демократи".
Кой живее добре в България - хората които управляват и бизнесмените. Но ако проследим потеклото им ще видим, че всички те са свързани с бившата БКП. Няма случайни хора във властта. Не се допуска всеки. Няма случайни хора и в бизнеса, в най-печалившите отрасли. Всички са свързани с партията майка БКП. Всеки може сам да провери за себе си, вземете едно име от сегашните политици или "бизнесмени" и проследете назад във времето какви са били родителите му или с кого е свързано това лице и по каква линия, къде е получило образованието си, как го е получило. Резултатът винаги е един и същ - обвързаност с БКП, ДС и Русия.
Не е ли малко странно след толкова години от промяната, във властта да се въртят само близки хора до предишното управление. Само тези хора да имат достъп до политиката, до големия бизнес и до сегашните еврофондове. Не е ли малко странно едни и същи политици да се въртят от партия в партия, да сменят цвета, името и убежденията си, да се коалират, разцепват и да се събират в друго множество. Да изникват нови партии с добре познати "стари политици". Не е ли страно след всяко ново правителство живота ни да се влошава, а то да се оправдава с грешките на предишното, но да не му търси отговорност. Никой не поема вина, но ни засипват с празни думи и обещания и ние продължаваме да чакаме и да се надяваме. Времето минава, изкривява се представата ни за демокрация, за справедливост, за нормален живот.
Дали днешната Германия щеше да е тази развита държава ако след 2-та световна война на власт бяха останали приближените на Хитлер. Дали щяха да могат да променят политиката си на управление и убежденията си само с промяна на името на партията, цвета и символите си - едва ли. Самото допускане за подобно нещо звучи абсурдно. Днес в Германия и най-малката проява или симпатия към нацизма и всичко свързано с него се наказва със затвор, но в България се случва точно това. Комунистите смениха цвета и името си, разделиха се в различни партии и продължиха да управляват по старо му, а ние така и не получихме своята така дълго чакана свободна и демократична държава. Всички сме свидетели до какво ни доведоха и как продължаваме да потъваме. Може би в началото не сме си давали сметка какво точно се случва, но сега, защо още търпим тези хора. Излъгаха ни, заблудиха ни и продължават да го правят.
Равносметката е, че те стават все по-богати, а ние хората все по-бедни. Вместо да живеем като европейци, живеем като руски крепостни селяни .
Не е ли обида за Демокрацията, не ли обида за демократичните страни да наричат България европейска и демократична държава, а довчерашните комунисти да приемат като равностойни свои партньори. Нали сме в едно общо семейство, защо не живеем като другите европейци. Какъв е смисълът да плащаме със собствения си труд европейските такси, а след това Европа да ги връща в джоба на пребоядисаните комунисти. Докога ще ни използват и употребяват. Докога ще ни принуждават да напускаме собствената си страна, за да се спасим от мизерията и комунизма...............сигурно докато им го позволяваме!
Коментар