Патриот

ПАТРИОТ - Христо Ботев

Патриот е - душа дава
за наука, за свобода;
но не свойта душа, братя,
а душата на народа!

И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек - що да прави?
продава си и душата.

И е добър християнин:
не пропуща литургия;
но и в черква затуй ходи,
че черквата й търговия!

И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек - що да прави?
залага си и жената.

И е човек с добро сърце:
не оставя сиромаси;
но не той вас, братя, храни,
и вий него със трудът си!

И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек - що да прави?
изяда си и месата.

Нашият Велик Ботев е написал това за хората и "патриотите". Невероятно колко е актуално написаното в наши дни. Излиза, че нещата не са много по-различни от преди, с тази разлика, че днес имаме много повече "патриоти", които управляват. Иначе хората сме си същите. Довели са ни до просешка тояга, но се радваме на милостинята, която ни подхвърлят. Сякаш не ни прави впечатление, че работим, а това, което получаваме не ни достига да се нахраним. В същото време българите "патриоти", които ни управляват живеят в охолство, обикалят света, имат палати и развиват печеливш бизнес. После от трибуните говорят сладки приказки, колко са загрижени за хората и България, как ще направят еди какво си.... Всички го виждаме, всички го разбираме, но продължаваме да се свиваме, да се кланяме, стараем се да правим добро впечатление, за да не изгубим залчето, което са ни подхвърлили.

И преди хората не са били по-различни, но днес няма такива като Христо Ботев. Днес не се раждат хора, които да жертват живота си за свободата и благото на България. Днес има само роби, а малкото, които искат да живеят свободно предпочитат да напуснат страната си. Изглежда по-лесно да започнеш от нулата навън, да си винаги чужд, да си втора ръка, отколкото да се опълчиш и да се опиташ да промениш нещо в собствената си държава.

И по времето на Ботев хората са расли в робство, но тяхното робство изглежда не е било като нашето. Управлява ли са ги чужди, но са ги възпитавали свои в любов към свободата и родината. Раждали са герои, които да живеят и да се борят за свободата си.

И ние сме родени в робство (комунистическото), но трагедията при нас е, че ни управляват свои и са ни възпитали да бъдем роби. Ние не сме възпитавани да се борим за свобода, нас ни възпитаваха в мълчание, подчинение, страх. Нас ни възпитаваха, да се съобразяваме какво и с кого говорим, да доносничим, да се предаваме едни други, да се продаваме за каузата, да крадем на дребно.

Това сме днешните българи 90% роби и 10% "патриоти", които за пари и власт ще направят всичко. Да превърнеш собствения си народ в робски, за да властваш, манипулираш и да се облагодетелстваш безнаказано е меко казано престъпление. Това не са успяли да постигнат нито византийците, нито османците, нито който и да е друг народ, владял земите ни. Ако се върнем назад в историята, може само да сме горди, защото там има велики владетели, велик народ, велика държава България. Били сме свободни и сме се били за свободата си. И когато от славното минало се върнем в наши дни картината изглежда ужасяваща. Сякаш нямаме нищо общо с предците си. Един смачкан народ, не от когото и да било, а от собтвените си управници. Една малка, бедна, никому неизвестна държава в която цари хаос, корупция, безаконие. И това продължава вече 70 години. Наложиха на родителите ни комунизъм, на нас неговите производни. Промиха съзнанието ни, направиха ни хора втора ръка, без дух, без смелост, без бъдеще. Шепата престъпници, които управляват се впиват все по-здраво във властта, манипулират ни, употребяват ни, гаврят се с живота ни. В днешно време е срамно да си българин. Не само срамно, но и страшно. Питам се, толкова ли сме негодни да променим съдбата си. Тази България ли ще оставим на децата си? Дали и тях възпитаваме да са роби? Да се кланят, да се подчиняват, да мълчат и да се задоволяват с милостиня. Тежък товар носим братя българи - отговорността за падението на един велик народ, отговорността за падението на една велика държава.