Бежанците

Бягащите - кои всъщност са те, що за хора са? Тези които са изоставили своя дом, своите приятели, своята професия, за да потърсят по-добър живот другаде. Тези хора носещи със себе си единствено своята вяра, своята култура и навици придобити в страната от която бягат. Що за хора са тези, които бягат от смъртта, терора, неудобствата, глада, търсейки място, където има мир, където хората се чувстват защитени в своята държава и живеят добре.

Може би хората които нямат подобен проблем по-трудно ще разберат, но ние българите знаем какво е. От години ние сме бегълци. Няма официална статистика за това колко наши сънародници са потърсили убежище и препитание някъде другаде, но по неофициални данни извън страната ни живеят около 2 млн. души. Тези хора са наши роднини, наши приятели - избягали, за да осигурят по-добър живот за себе си, за децата си и да могат да помагат на мизерстващите си родители. Тези хора са се почувствали безсилни да променят нещо в своята страна и са потърсили убежище другаде.

Само тези хора знаят какво е да си чужд някъде навън. Да те приемат като заплаха, да гледат на теб с недоверие. Само тези хора знаят колко е трудно да се адаптираш към друга култура, да промениш своите навици, за да се впишеш в средата. Те знаят какво е да започнеш от нулата, да изградиш себе си отново, за да спечелиш доверието на тези другите хора при които си потърсил убежище. 

Нашите сънародници живеещи извън България знаят какво е чувството, когато някой ти протегне ръка и ти даде шанс, знаят какво е и да ти затръшнат вратата, да търпиш лошо отношение и да преглъщаш обиди.

Бежанците за много хора са заплаха защото те са нещо различно, непознато, нещо което нарушава по някакъв начин наложения режим, докато опознаят новата страна и се пригодят към нея. Ние българите останали в България също не ги приемаме и се страхуваме от тях. За нас те не са хора търсещи спасение, те са мюсюлмани терористи и на всичко от горе вместо Европа да ни даде помощи на нас, тя ще ги дава на тях. Ние хората останали в България живеем в страх и на помощи, затова не искаме да допуснем нещо непознато и страшно като бежанците, с което да си делим подаянията, които получаваме.

Ние българите в България не мислим за нашите български бежанци. Не мислим за това, какво би станало ако и за нас вратите бяха затворени. Ние не виждаме, че са ни превърнали в скотове и страхливци навряни в своите дупки, чакащи спасение от вън, а когато огладнеем изпълзяваме, подвиваме опашки и молим за милостиня. Като освирепели кучета браним своята територия и показваме характер като оголваме зъби срещу по-слабите, но пред господарите, които са ни вързали подвиваме опашки.

Ние не си даваме сметка за това колко е лош живота ни. Затваряме си очите за това колко българи са напуснали България и продължават да я напускат. Ние не браним страната си от тези, които я разяждат от вътре и ни принуждават да бягаме, ние я браним от 5-10 хиляди бежанци. Ние 7 млн. българи се чувстваме застрашени от 10 хиляди бежанци, които дори не искат да остават в България. 

Знаете ли, мисля си, че не ние се страхуваме от тях. Страхуват се тези които ни управляват. Страхуват се от тези хора, защото те не са като нас, вързаните страхливи кучета на които хвърлят остатъците от храната си, а ние дружелюбно въртим опашки. Тези хора са друга порода и могат да объркат и дори застрашат дългогодишното им безоблачно господстване.

Нашите управници ни внушават чрез медиите колко са страшни и вредни бежанците. Създава се една масова психоза и се чертаят страшни истории за това как ще дойдат 2-3 или повече хиляди бежанци, ще започнат да се размножават, да правят престъпления и "спокойният ни и уреден" живот ще се превърне в ад. Точно както господаря насъсква вярното си куче срещу друго, за забавление. 

Обръщате ли внимание как медиите и второстепенни политици говорят колко са страшни бежанците, но кабинета и самият Министър председател излиза и обявява, че не е проблем България да вземе 12 хил. бежанци по квота. Хем си играят ролята на европейски политици, хем се подсигуряват от вътре, като очакват хората да им свършат мръсната работа и да им подсигурят стабилност.

Тези наши политици се страхуват някой да не застраши прекрасният живот, който са си изградили. Страхуват се за спокойствието, властта и бизнеса си за милиони. Страхуват се да не изпуснат контрола. Те могат да изгубят много, затова ние техните кучета ще оголваме зъби и ще браним къщата, когато ни казват, че има заплаха. След това ще се радваме на коричката хляб, която ще ни подхвърлят за награда.

А някога ако успеем да се отвържем може би и ние ще избягаме, за да потърсим по-добър живот някъде другаде и ще се радваме ако ни приемат и ни дадат шанс.