През четвъртото тримесечие на 2013 г. безработните в България са 439.8 хил., а коефициентът на безработица - 13.0%. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2012 г. броят на безработните е с 5.4% по-висок. Това сочи статистика на Националния статистически институт (НСИ) за работната сила през четвъртото четиримесечие за 2013 г.
Това е тъжната статистика, но реалността е още по - тъжна, защото хората без работа са много повече. Много хора не попадат в статистическите данни защото не намират смисъл от това да се регистрират в бюрата по труда. Защо това е така и какви са опциите за намиране на работа?
1. Първата и най-сигурна стъпка за нова работа е да се обадите на приятели и познати, да използвате всички връзки които имате с разни хора, които могат евентуално да ви намерят работа.
От опит знаем, че всъщност това е и единствения вариант за по-добра работа. В България всичко се урежда между познати. Колкото по високо в йерархията на властта имаш връзки, толкова по-добра и платена работа ще имаш.
(Неприятно е ако нямаш познати, които да се обадят за теб. Тогава шансовете за добра работа ги няма. Оставаш на дъното независимо какво знаеш и колко умееш. Ще трябва да се задоволиш с това началника ти да е по-ниско квалифициран от теб, да се налага да обучаваш прекия си ръководител, да те зариват от работа и да мрънкат, че не се справяш достатъчно бързо, а в същото време да гледаш как твоя колега, който е "наше момче" по цял ден си клати краката и взима 3 пъти по-голяма заплата от теб. Но трябва да си доволен, че все пак имаш работа.)
2. Ако първият вариант е неприложим или неуспешен, шансовете ви драстично намаляват, но все пак има малка надежда и сам да си намериш работа. Подгответе си СV, актуална снимка, мотивационни писма и дерзайте по обявите за работа. Въоръжете се с търпение, може да отнеме месеци.
Освен това трябва да знаете, че много от тези обяви не са реални. Особено тези в сайтовете. Ако отворите Jobs.bg ще се изумите колко свободни позиции има. Не се обнадеждавайте, нещата не са такива, каквито изглеждат. Подобни сайтове печелят от реклама, за тях е важно колкото се може повече хора да ги посещават. За целта публикуват всевъзможни работи само и само да имат посещаемост. За тях е важно да сте там. Първият месец ще подхождате с надежда, дори могат да ви се обадят за интервю. Но тези работодатели са от типа, който иска да работите по 12 часа, а да ви осигуряват на 8 часа. Обещават заплати от по 700 лева, но се оказва, че ви дават минималната, другото е под форма на бонус ако успеете да изпълните таргета, който на практика е непостижим.
Много често ще попадате на обяви от типа: "Търся домашна помощница, да има висше образование, да владее английски, ползващите още един език ще се разглеждат с предимство, да има завършен курс арабска кухня, да има опит в отглеждането на деца, да е неангажирана и на разположение на семейството 6 дни в седмицата, заплащането е мотивиращо (ако отидете на интервю, ще ви мотивират с не повече от 600 лв.)", но кой ли нормален човек с подобна автобиография би работил като слуга за 600 лева. Може би тези обяви са по скоро за да развеселяват и ободряват малко хората в дългото ровене.
Може да влезете и в капана на някоя частна агенция за търсене на работа. Публикуват обява за работа, която не изисква висока квалификация, в същото време е добре платена. Кандидатствате и веднага ви се обаждат за интервю. Когато отидете се оказва, че те не са крайният работодател и за да ви изпратят на интервю трябва да подпишете с тях 6 месечен договор в който им възлагате да ви търсят работа. Тъй като няма какво да губите го разписвате, но така и не ви изпращат на интервю. Оказва се, че просто са ви употребили и вие сте им осигурили работа на тях. Не очаквайте да ви се обадят повече.
Може да попаднете на какво ли не, но не и на работата която ви трябва.
3. Когато изгубите търпение и отчаянието започне да напира, остава стъпка три - бюрото по труда.
Какво се случва в бюрата по труда. Проверихме и разбрахме защо хората не се регистрират. В тези бюра освен загуба на време и излишни разходи за билет, няма друго. Още по време на регистрацията са откровени с теб и не ти остават много надежди, че ще си намериш работа от там. Човек е с нагласата, че след като е търсил безуспешно няколко месеца сам, когато си направи регистрация в това бюро съответния агент към когото е насочен ще има грижата да го уведомява ако излезе подходяща за него работа. Оказва се обаче, че няма такова нещо. Сам трябва да преглеждаш обявите, които са качени на сайта им и ако намериш нещо, което те удоволетворява трябва да се обадиш на твоя агент в бюрото, който да ти даде телефона на работодателя, за да му се обадиш. Много често се оказва, че мястото отдавна е заето и просто никой не си е направил труда да свали обявата. Не трябва да пропускаме и обявите, които са качени с месечно възнаграждение от 2000 лв. до 4000 лв. Оказва се, че това са места, за които "уж" е обявен конкурс. Не си правете илюзии, че имате шанс, мястото е за хора с дебели връзки, или за т.н. "наши момчета".
Какво се оказва, че освен загубата на време, което отделяш, за да се разписваш в бюрото и излишните разходи за билет, трябва да харчиш и излишни пари за телефонни разговори, веднъж към бюрото, веднъж към съответния работодател - напразно. Казваш си, нищо може би все пак ще имам някаква полза. Навсякъде се пише за разни програми за насърчаване на безработните, безплатни курсове за повишаване на квалификацията и др. Но както всичко в България нещата не са такива каквито се представят. Оказва се, че да, има курсове - за камериерки, сервитьори, бармани и компютърна грамотност. Но повечето безработни на възраст от 36 години нагоре не биха се възползвали, защото за този вид професии работодателите предпочитат лица до 30 години максимум. Пък и доколко курса за камериерка би повишил квалификацията на някой. Курса по компютърна грамотност за хората с образование не би представлявал интерес, повечето млади хора също нямат нужда от него. Питам се кой или по точно колко са хората, на които тези курсове биха били полезни? До тук с илюзиите за някаква полза относно повишаване на квалификацията. Може би ще има полза от програмата за насърчаване на безработицата. Малка светлина в тунела, но за малко. Има програма, но се оказва, че е само за лица до 29 години. По тази програма работодателите наемат млади хора на минимални заплати да трупат стаж и опит. От служителите в бюрото научихме, че не могат да намерят хора, които да се възползват от нея. Няма нищо учудващо в това. Кой млад, амбициозен човек, току що завършил образованието си ще отиде някой да го експлоатира за 340 лв. От друга страна, много хора над тази възраст биха се възползвали, но нямат шанс. Това е.
Правят се неефективни и безполезни програми, за да се казва, че се насърчава безработицата. Организират се безплатни курсове, които не вършат работа, за да се казва, че се работи в насока за повишаване на квалификацията. Публикуват се обяви за работа, (които са невалидни) за да се вижда, че работа все пак има. После се пише, че българите са глупави, мързеливи и нещастни, хора които знаят само да се оплакват.
Истината е, че бюрата по труда са поредната държавна институция, която не работи по предназначение, а просто симулира някаква дейност.
Истината е, че работа няма, безработицата нараства, а държавата се е скрила зад един параван от лъжи, спекулации и симулации, че нещо се прави в тази насока. А изобщо имаме ли държава?!?
Коментар