Много често в европейските класации България е поставяна на последно място, но не винаги. Намираме се в челната тройка по брой полицаи на глава от населението в Европа и заемаме 8-то място в света.
От разсекретените данни на вътрешното министерство разбираме, че общата численост на служителите в МВР е 61170 щатни бройки.
Това струва на нас данъкоплатците около 1 милиард лева всяка година.
Отделно от това може да добавим частните охранители. Към 2012 г. има регистрирани 71 632 лица работещи като частни охранители. Според главният секретар на НАФТСО Иван Иванов обаче нелегално като охранители могат да работят още около 50-60 хиляди души, които няма как да бъдат преброени, тъй като се назначават на трудови договори като кофражисти, зидари и др.
Какво излиза, че въпреки многобройната полиция така скъпа на джоба ни, имаме и процъфтяващ частен бизнес в тази сфера, на който също плащаме не малко, за да ни охранява.
Това значи, че престъпността в България е толкова голяма, че полицията не може да се справи, въпреки многочислеността си. Принудени сме да търсим частни охранители. Това обаче не променя нещата. Плащаме на държавата, плащаме на частни охранители и въпреки всичко ни обират, отвличат, убиват, живеем в постоянен страх и несигурност.
Регистрираните престъпления за 2013 г. са 120 000. Полицейската статистика обаче често изкривява информацията за реалното състояние на престъпността. Значителна част от престъпленията не се заявяват в полицията от жертвите поради страх, срам, не значимост на престъпното деяние и, не рядко, поради недоверие в полицията. Част от престъпленията, въпреки че са заявени, не се регистрират, а се отклоняват на различни нива по редица причини или просто с цел избягване на допълнителна работа.
Разкриваемостта на престъпленията е много малка, едва една трета. Осъдените са още по-малко защото след като се разкрие престъплението се оказва, че вината на лицата стоящи зад него много често е недоказуема.
Звучи доста абсурдно, но ако помислим и погледнем добре фактите пъзела ще се нареди.
Нека се опитаме да си отговорим защо полицията не се справя с битовата престъпност при тази многочисленост и средствата, които получава.
Може би приоритетите и са други. МВР отдавна не служи на хората и никога не е служило. От 1944 г. това звено служи на властта. Защо в България нищо не се променя? Защо властта е в едни и същи хора? Защо въпреки мизерията и престъпността хората не могат да се организират и да се освободят от робство в което са принудени да живеят? Отговорът е един, още от 1944 г. до днес действа ДС (Държавна Сигурност). Променил се е само методът им на действие, осъвременил се е. Ако преди осмелилите се да протестират срещу властта са вкарвани в лагери, днес са принудени да живеят и работят като скотове било в България, било в чужбина. Ако преди са били принуждавани да се следят и да се топят едни други, днес се подслушват телефони, монтират се "бръмбари" в жилищата. Преди са убивани хора без съд и присъда и нещата са се потулвали, днес също се убиват, но показно на улицата, така, че всички да разберат, а след това правосъдие няма. Идеята е една - хората да живеят в страх.
За полицията не е приоритет битовата престъпност. Приоритет е справянето с народното недоволство от съществуващото управление и всички ресурси се насочват в тази посока.
А ние работим и плащаме данъци, за да ни следят, подслушват и контролират.
За защита трябва да мислим сами или да плащаме на бивши полицейски кадри, основали частни охранителни фирми. Възниква въпросът защо въпреки това престъпленията са толкова много?
Отговорът е защото ако това се промени, няма да има страх, а частният охранителен бизнес, на бившите полицай ще умре. Полицията няма ресурси да се справя и с престъпността, но и защо да го прави? Хората се държат в страх и напрежение, това ги прави слаби, уязвими и лесно манипулируеми. Освен това тази ситуация осигурява печеливш бизнес на полицаите, когато са извън системата. Престъпленията не се разкриват, престъпниците не се наказват защото са необходими на властта. Пред хората едните се оправдават с липса на ресурси, другите с липса на правомощия, удобно и за двете страни.
За нас остава надеждата, че ще преживеем деня и ако се приберем невредими домът ни няма да е разбит. За нас остава надеждата, че детето ни ще се прибере живо от дискотека, че няма да бъде отвлечено и продадено като бяла робиня, че няма да бъде изнасилено и убито. Остава надеждата, че няма да попаднем в статистиката на 120-те хиляди жертви на престъленията извършвани годишно в България. Остава ни само вярата и надеждата, защото защита и справедливост в България няма да получим.
Коментар