За никой не е тайна, че в Европа освен като най-бедни, сме известни и като най-болни и нещастни. България води класациите като страна с най-много сърдечни заболявания, сърдечни удари, инсулти, хипертония. Обезпокояващ е факта, че няма адекватни мерки от страна на здравната ни система за промяна на положението и тенденциите са към задълбочаване на здравните проблеми на българите.
Стресът в който сме принудени да живеем оказва своето влияние върху нашето физическо и психическо здраве, а невъзможността да се лекуваме води до все по-голямата смъртност и увеличаващия се брой на хора с психични заболявания. Зачестяват случаите на самоубийства. Според статистиката всеки ден 3-ма души посягат на живота си.
Какво остава на хората, когато са болни и не могат да си покрият разноските за консултативните прегледи и за адекватно и навременно лечение. Да не говорим за това, че в периферните райони на страната липсва дори компетентна лекарска помощ, а състоянието на болниците е катастрофално. Няма необходимото оборудване, лекарите не искат да работят, а институциите все едно ги няма.
От нова година насам психодиспансерите останаха без лекарства, защото не са получили и една стотинка от Министерството на здравеопазването. В същото време в тях няма и едно празно легло, дори се връщат планови пациенти.
Хора с увреждания в Бургас от месеци не получават животоспасяващи лекарства и полагащите им се пенсии. Причината - хаос в териториалната експертна лекарска комисия.
Стотици трансплантирани остават без животоподдържащите си лекарства. Болните трябва да доплащат средно между 200 и 300 лева на месец, което е непосилно за голяма част от тях. От здравното министерство обясняват, че засега липсват средства. За да се покрият изцяло нуждите на трансплантираните пациенти, това можело да стане чак догодина. Пациентите обаче се тревожат, че има риск да отхвърлят органите без досегашната терапия.
Бюрократични спънки в Наредбата за ТЕЛК пък обрича хиляди онкоболни да останат без месечни добавки за лекарства. Това признават лекари от хасковската комисия, които са принудени да дават по-ниски проценти за освидетелстване на онкоболни, защото иначе са заплашени от санкции от страна на НОИ.
Това е една много малка част от проблемите, които възникват всекидневно поради бездействието на отговорните за това институции. За какво си плащаме здравни осигуровки? За какво е това Министерство на здравеопазването? За какво е тази НЗОК, след като не можем да получим безплатна лекарска помощ, необходимите медикаменти и облекчения, които ни се полагат, когато е необходимо? Оставаме без животоспасяващи лекарства, без необходимата ни терапия, опитват се да ни изкарат по-здрави, заради бюрократични спънки. Истината е, че ако искаме да се лекуваме, трябва да си платим. Така е устроено всичко, веднъж да плащаме на държавата и веднъж, когато имаме нужда. В България не само, че безплатен обяд няма, ами се плаща по два пъти - ако искаш.
Така живеем, по точно така съществуваме. Ние сме една болна, застаряваща нация. На този етап нямаме шанс за по-добър живот тук в България. Ако сме здрави, няма да е за дълго. Рано или късно стресът ще ни се отрази. Ако сме болни, пак няма да е за дълго. Безпаричието и липсата на адекватна здравна политика ни обрича на смърт с време или без време.
Важното е да се държим доколкото и както можем, здрави или болни и чинно да си плащаме данъците и осигуровките. Нали трябва да осигурим заплатите на нашите "избраници". Какво от това, че не си вършат работата. Какво като ние и децата ни не можем да се лекуваме, нашият скъп "елит" трябва да може. Трябва да имат достъп до най-добрите лекари и болници и до най-новите лекарства. Трябва да могат да пътуват по света и да ни разказват после, как има хора, които живеят по-зле от нас. Заслужили сме си това управление, нали ние им плащаме и дори не се замисляме да си потърсим правата, както го правят свободните хора..
Коментар