Предполагам всеки един от вас е чел глупости от сорта на „…украйнизацията на Русия е пъклена ционистко-масонска, юдо-американска конспирация за унищожаването на Русия. …“ Други фенове на конспирацията, пък говорят, че западния свят заедно със САЩ, а може би и целия свят са подчинени на някаква „юдо-масонска наднационална каста“. Често, водещи на различни предавания, като Георги Ифандиев се опитват да внушат, че има световна конспирация и де факто няма разлика между САЩ и Русия и в основата на всяка една световна конспирация стоят евреите и ционистите.
Преди време, когато конфликта в Украйна беше в разгара си, прочетох статия (не помня в кой израелски сайт) разказваща , как равин от Киев, симпатизиращ на украинците, отишъл в Тел Авив да потърси подкрепата на израелското правителство в полза на украинската кауза и на въпросния равин му била отказана аудиенция. Статията ме озадачи и след, като прочетох още няколко статии по този въпрос ми стана ясно, че Израел е запазил пълен неутралитет по отношение на конфликта в Украйна. Но нали Израел е верен партньор на НАТО и западния свят?!
Руско – израелските отношения
Нека да погледнем сега какво пише за руско – израелските отношения в английската версия на Уикипедия https://en.wikipedia.org/wiki/Israel-Russia_relations .
- През 2006 руския националист Владимир Жириновски, като част от руска правителствена делегация в Израел е заявил, че е заинтересован от икономическото състояние на над 1 милион руснаци живеещи в Израел и ,че „Русия никога няма да позволи каквото и да е агресия насочена срещу Израел“.
- През 2011 Путин заявява: „Израел е специална държава за нас. Това е практически рускоговоряща държава. Израел е една от много малкото държави, която може да бъде наречена рускоговоряща. Явно е, че повече от половината ѝ население говори руски.“ Путин също така заявил, че Израел може да бъде смятана, като част от руския културен свят и заявил, че „песни, които са смятани за израелски национални песни са всъщност руски национални песни.“
Тук предполагам ще се намерят хора, които да кажат, че всичко това е изречено може би от дипломатическа куртоазия. Нека да видим тогава, какво друго пише в тая статия.
- През август 2014, Русия увеличава вноса на плодове от Израел, след като забранява вноса от ЕС, Норвегия, САЩ, Канада и Австралия. През 2014 Индия и Израел започват експорт на месо към Русия.
- През април 2009 г. Русия закупува пакет от безпилотни самолети от Израел (на Bird Eye-400, осем I-View Mk150 и две Searcher Mk.2 БЛА). Сделката е на стойност $ 53,0 милиона. Във втора сделка, в края на 2009 г., Русия закупува още 36 безпилотни самолети от Израел, в сделка на стойност 100 милиона щатски долара. През октомври 2010 г. Русия закупува други безпилотни самолети от Israel Aerospace Industries на стойност $ 400,0 милиона. Тези дронове трябва да бъдат сглобени в Русия. Производството на руско-израелски безпилотни самолети започва през 2012 г., с доставка до руските военни насрочено за 2014 г. Също така през същата година Израел прекратява споразумението си с Украйна за производство на безпилотни самолети, за да не разгневи Русия. През 2015 г. такъв руски безпилотен самолет е бил свален от украинската армия близо до град Донецк.
- Считано от 2014 г., Русия е най-големият доставчик на суров петрол на Израел (заедно с Казахстан и Азербайджан).
- През 2008 г. Израел и Русия подписват споразумение за отмяна на визите, което позволява взаимно безвизово пътуване между двете страни. Имигрантите от Русия и други бивши съветски републики са значителна част от гражданите на Израел, което означава, че посещения на приятели и роднини в Русия вероятно ще бъде улеснено. (По – долу ще прочетете какво е положението с визите между САЩ и Израел б.р.)
И сега най – интересната част:
- Израел планира да влезе в споразумение за свободна търговия с Русия. Митническия съюз в които влизат Беларус, Казахстан Русия и Израел са инициирали проучвателна комисия, която да проучи възможностите за създаване на зона за свободна търговия – Евразийска Икономическа Комисия (ЕИК – единно тяло за регулация на този митнически съюз).
- Русия и Израел се договориха да инсталирате директно криптирана комуникационна мрежа, за да се улесни комуникацията между руския президент и израелския премиер. Един анализатор казва по този повод: „Русия се чувства много близо до израелското ръководство ... Руснаците искат да говорят с Израел, без никой да подслушва.“
- През 2013 г. израелското и руското правителство подписват споразумения за сътрудничество в областта на ядрените технологии и развитието на радиоактивни материали за стоматологични процедури. Въпреки че споразумението е ограничено до медицинско лечение, то може да формира основата за по-широко сътрудничество между двете страни в областта на ядрената технология.
Американо – израелски отношения
Нека сега да видим, какво се случва последно време с американо – израелските отношения. Повечето от вас, които се интересуват от външна политика, са наясно, че отношенията между САЩ и Израел са достигнали безпрецедентно дъно от създаването на държавата Израел.
Ето какво пише в Уикипедиа по въпроса - https://en.wikipedia.org/wiki/Israel-United_States_relations
От тук става ясно, че отношението между двете държави съвсем не е еднозначно. Даже на моменти е било враждебно. Единствено изключение прави администрацията на президента Линдън Джонсън. Нека видим какво се случва по време на администрацията на Обама.
„ … Отношенията между Израел и САЩ са поставени под силно напрежение през втората администрацията на премиера Нетаняху и новата администрация на Обама. След като встъпва в длъжност, Барак Обама прави постигането на мирно споразумение между Израел и палестинците основна цел и притиска Нетаняху да признае палестинската държава и да влезе в преговори. Нетаняху в крайна сметка се съгласява на 14 юли 2009 г. В съответствие с желанието на Обама, Израел замразява строителството на Западния бряг. Тъй като замразяването не включва Източен Ерусалим, който Израел смята за нейна суверенна територия и 3,000 предварително одобрени жилищни единици вече в процес на изграждане, както и неспособността да се демонтират вече построените израелски постове, палестинците отхвърлят замразяването като неадекватно, и отказват да влязат в преговори в продължение на девет месеца.
През 2009 г. Обама става първият президент на САЩ който разрешава продажбата на бункер бъстър бомби в Израел. Прехвърлянето се пази в тайна, за да се избегне впечатлението, че САЩ въоръжават Израел за нападение срещу Иран.
През февруари 2011 г., администрацията на Обама налага вето на резолюцията на ООН за обявяване израелските селища на Западния бряг за незаконни.
През март 2010 г. Израел обявява, че ще продължи изграждането на 1600 нови жилища, които вече са в процес на изграждане в източен Ерусалим по време на посещението на вицепрезидента Джо Байдън в Израел. Инцидентът е описан като "един от най-сериозните разриви между двата съюзника в последните десетилетия". Държавен секретар Хилъри Клинтън заяви, че постъпката на Израел е "дълбоко негативна" за американо - израелските отношения. Източен Йерусалим е смятан от международната общност за окупирана територия, докато Израел оспорва това. Говори се, че Обама бил "бесен" от постъпката на Израел.
Малко след това Обама възлага на държавния секретар Хилъри Клинтън да представи на Нетаняху ултиматум от 4 части - Израел трябва да отмени одобрението за строителство на жилищата, да замрази строителството в Източен Йерусалим, да направи жест към палестинците, че иска мир с препоръка за освобождаване на стотици палестински затворници, да се съгласи да обсъди разделянето на Ерусалим и да намери решение на палестинския бежански проблем по време на преговорите. Обама заплашва, че нито той, нито който и да е висш представител на администрацията му ще се срещне с Нетаняху и неговите министри по време на предстоящото му посещение във Вашингтон … “ и т.н.
А как стоят нещата, когато говорим за сътрудничество в разузнаването между двете държави:
„… САЩ и Израел си сътрудничат в разузнаването от 1950 г. насам. По време на Студената война Израел предоставя на САЩ информация за съветските оръжейни системи заловени от арабите. Израел също така предоставя на разположение на САЩ голяма част от своите разузнавачи в Близкия изток. ЦРУ става по-зависимо от израелската информация след иранската революция и бомбардировките в Бейрут през 1983г. В същото време САЩ предоставя на Израел сателитни изображения, а в началото на 1980 г. някои твърдят, че ЦРУ започва да дава на Израел разузнавателна информация, която не предоставя дори на най-близките си партньори в НАТО. По-специално, Израел получава почти неограничен достъп до информацията от военния спътник КН-11 Кенън, но след това достъпът им е бил ограничен след операция „Опера“ през 1981, при която Израел разрушава иракски ядрен реактор.
Въпреки интензивното сътрудничество в разузнаването, и двете държави са силно ангажирани в шпионски операции една срещу друга. САЩ основно се опитват да проникнат в политическите, военните и разузнавателни кръгове на Израел и да събира информация за предполагаемите възможности на Израел в ядрените и неконвенционални военни технологии, докато Израел също се опитват да проникнат в правителството на САЩ и се занимават с промишлен шпионаж в опит да засилят своите военни и предполагаеми ядрени способности. Най - известен е случая с Джонатан Полард - анализатор от еврейски произход работещ за американското военноморско разузнаване, който е арестуван през 1985 г. и обвинен в предаването на строго секретни документи на израелски агенти. Той се признава за виновен в обвинение в заговор за предоставяне на информация свързана с националната сигурност на чуждо правителство и е осъден на доживотен затвор. След влизането му в затвора Израел му предоставят гражданство и периодично пледират за освобождаването му. Всъщност това е единствената, в историята на САЩ, доживотна присъда дадена на агент от приятелско разузнаване.
През 1996 г. избухват два шпионски скандала. Установено е, че Агенцията за национална сигурност подслушват телефонните линии на посолството на Израел във Вашингтон и пробиват израелския код, излагайки най-дълбоките тайни на политиката на Израел към Съединените щати. Подслушването е било разкрито след мега скандал, когато телефонно обаждане засечено от НСА става публично достояние. Поради експертността на израелските учени в компютрите и електрониката и сложността на системите им за електронно криптиране, се смята, че NSA са използвали техен внедрен агент да получат кодовете им за криптиране. В резултат на това възниква друг скандал в който американците обвиняват Израел, че са внедрили техен агент на много висока позиция в американското правителство.
На 10 ноември 2004 г. американска подводница влиза в израелски териториални води на 18 километра от брега на Хайфа. Мисията на подводницата никога не е разкрита. Смята се, че са се опитвали да събират разузнавателна информация за местната военноморска база и информация за инфраструктурата, а също се подозира и, че подводницата е изпратена да засече израелски военноморски комуникации и също така да им тестват реакцията при нарушаване на границите им. Минути след влизането в израелски води, плавателния съд е бил засечен и проследен от израелските ВМС. Подводницата е била първоначално идентифицирани като принадлежащи към силите на НАТО, а по-късно било потвърдено, че е американска. Израелският Генерален щаб се въздържа от издаване на заповед за нападение срещу плавателен съд на приятелска нация (въпреки че на 8 юни 1967 израелските ВМС потапят американски военен кораб USS Liberty. Оцелелите от кораба смятат, че атаката е била умишлена б.р.). След няколко часа, разбирайки, че вече е била засечена, подводницата се потапя и изчезва след което израелското командване изпраща бързи патрулни лодки, ракетни кораби и хеликоптери в преследване. Подводницата не е намерена, но военни източници твърдят, че подводницата не е успял да завърши мисията си. Според израелски представители, такива шпионски мисии били често явление и западни шпионски подводници са били прихващани и преди.
През декември 2013 г., документи, публикувани от Едуард Сноудън разкриват, че през януари 2009 г. NSA и британския им аналог GCHQ са чели имейл кореспонденцията на израелския премиер Ехуд Олмерт и са наблюдавали имейл трафика между тогавашния израелски министър на отбраната Ехуд Барак и шефа на персонала му Йони Корен. През май 2014 г., документ на Национална агенция за сигурност, получен чрез Сноудън и публикуван от журналиста Глен Грийнуолд разкрива, че в ЦРУ са загрижени, че Израел са създали голяма шпионска мрежа в САЩ. Военните министри от двете страни отричат твърдението, като Чък Хейгъл казва, че няма никакви факти в подкрепа на публикацията, а Моше Йалон, като шеф на израелското разузнаване и като военен министър, никога не би позволил и не е позволявал да се шпионира САЩ …“
За разлика от Русия и Израел, които са подписали споразумение за безвизово пътуване, отношенията по тоя въпрос между САЩ и Израел стоят по различен начин:
„... Израел кандидатства за членство в програмата за отмяна на визовия режим на правителството на САЩ през 2005 г. В рамките на тази програма, граждани на определени страни могат да влизат в САЩ за период до 90 дни за туризъм и бизнес цели, без да се налага да кандидатства за входна виза. Конгреса одобрява предложението, но Сенатът го отхвърля. Израел не е изпълнила две основни изисквания: не всички граждани на Израел притежават биометрични паспорти и процентът на израелците на които са им отказани визи надвишава 3%. В допълнение САЩ настояват американците от палестински произход, влизащи в Израел, да не бъдат подлагани на повече проверки от други граждани на САЩ. През януари 2013 г. нов законопроект е внесен в конгреса призоваващ за включването на Израел, като неговите поддръжници казват, че Израел вече отговаря на всички критерии. До 2014г., Израел редовно забранява на американски граждани да влизат в страната ...“
В статията също така се пише за отношението на американците към Израел като цяло. В проучване направено през 2006, 44% от американците смятат, че правителството на САЩ подкрепя Израел точно колкото е необходимо, 11% смятат, че подкрепата не е достатъчна и 38% смятат, че подкрепата е повече от колкото трябва. В друго запитване дефинирано така: „Като цяло одобрявате или се противопоставяте на създаването на палестинска държава, одобрена от ООН“ – 42% отговарят, че одобряват и 34%, че се противопоставят. В друг доклад на израелска лобистка организация в САЩ, направен през 2012г. се казва, че най силното анти -израелско отношение е в американските университети, което не се дължи на антисемитизъм, а на ерозиращата подкрепа към държавата Израел, което имало опасност да излезе извън университетите.
Материала засяга също така проблема свързан с продажбите на оръжейни технологии от страна на Израел, на различни държави в това число Китай и Русия, което засяга сигурността на САЩ .
„… Американската администрация смятат, че тези продажби са потенциално опасни за сигурността на американските сили в Азия. Китай са потърсили помощта на Израел, за да се сдобият с технология, която не може да придобие от другаде и е закупила широк спектър от военно оборудване и технологии, включително комуникационни сателити и безпилотни летателни апарати през 1999 г., които Китай тества над Тайванския пролив през 2004 г. . През 2000 г. САЩ убеждава Израел да се откаже от продажбата на Phalcon. САЩ също така настояват Израел да предостави информация за 60 нови оръжейни сделки с Китай. Също така изискват определени сделки да бъдат извършвани под американски надзор, които биха могли да се разглеждат като "чувствителни" за сигурността на САЩ.…“
От горе написаното предполагам е станало ясно, че отношенията между подобни държави са доста сложно нещо. Но нещата не стоят така за хора като Георги Ифандиев. Според такива, като него всичко това е един цирк разиграван от световните елити, които всъщност са едно, за да ни държат в подчинение и страх. Ифандиев също така твърди, че тъй като казвал истината, никъде не можел да си намери работа, въпреки че води предаване по телевизия Евроком. За тия които не знаят, тук могат да прочетат с какво се занимава дъщерята на този борец против ционизма и комунизма - https://bg.wikipedia.org/wiki/Нели_Ифандиева .Едва ли познавате хора несвързани с БКП и ДС, на които децата им могат да се похвалят с подобна кариера. Целта на такива като Ифнадиев и кукловодите им е да ни втълпяват, че запада и Русия са едно и също нещо, така че да не се надяваме на нищо добро от западния свят. Всички това работи в полза единствено на бившите комунисти, които са пръснати в цялото политическо пространство в България.
За разлика от България, Израел е демократична държава и само можем да се надяваме да продължат в правилната посока, защото предполагам, че повечето от вас ще се съгласят, че те са един от малкото стожери на демокрацията и стабилността в Близкия Изток. Пример за израелки политик постигнал много в развитието на мирния процес с Палестина и заздравил отношенията на Израел със САЩ е Ицхак Рабин, за съжаление убит от еврейски фундаменталист.
За повече по въпроса можете да прочетете следните статии в авторитетни издания:
http://observer.com/2015/01/borscht-belt-will-israel-spurn-america-for-russia/
Коментар