Ако трябва да дадем кратко определение на църквата може да се каже, че тя е вид институция, която помага на хората в дисциплината на личното себе владение. Църквата е Божията специализирана институция за проповядване на благовестието, поддържането на задължителните свещенодействия и дисциплината на своите членове. Това са най-общо белезите на истинската църква. Без тях не може да има институционална църква.
Освен това църквата има и социална функция. Тя трябва да се грижи за възрастните, бедните и болни хора. За хората в бедствено положение.
Такава е ролята на църквата и за това трябва да се грижат хората, които служат в нея. Получили са звания на Божи служители, за да изпълняват тези функции, но както всичко в България и тези хора се оказаха не на мястото си. Как да имаме вяра, как да имаме надежда за помощ от тази институция, когато виждаме какво става в нея, как се държат духовниците, как живеят, как говорят.
Още по време на комунизма се оказа, че духовниците ни всъщност са били агенти на тогавашната ДС (Държавна Сигурност). Всеки може да прочете досиета им. Писали са доноси, клеветяли са. И същите тези "духовници" и до днес управляват църквата ни. Някои от тях дори все още не са свалени от отчет, все още се водят активни агенти.
По времето на прехода станахме свидетели на позорни раздори. Духовниците решиха да се разделят, започна деление на църквата, храмовете, имотите. Отлъчваха се, окупираха се различни църковни обекти, сменяха се църковни ръководства. Меняха се правителства, меняха се регистрации на Светия синод. Развръзката на спора им, кой да владее църквата беше в съда в Страсбург, където в крайна сметка осъдиха нас данъкоплатците да им платим 58 000 евра. След това си стиснаха ръцете, опростиха си греховете и се обединиха "за благото на църквата".
Помириха се, изясниха на кой, къде му е мястото и се заеха вместо да водят безсмислени битки, да развиват бизнес. Манастирите станаха и хотели. Църковните земи се отдават под наем за милиони левове. В църквите въртят търговия, като продават църковни сувенири. Почти всеки свещеник си е отворил частно погребално бюро или пък магазин за продажба на църковни материали. Отделно миряните носят подаръци, плащат за кръщене, водосвет, опело.....и какво ли още не.
Всичко това нямаше да изглежда толкова порочно ако парите отиваха за реставрация на църкви, за помощ на бедните и нуждаещите се и разбира се за издръжка на скромния живот на духовниците.
Вместо това виждаме как църкви с историческа стойност се рушат, как хора гладуват и просят по улиците, а църквата все едно я няма, как бездомници спят пред вратите на храма и те остават затворени за тях.
От друга страна живота на духовниците ни е всичко друго, но не и скромен. Виждаме как родните митрополити пътуват с луксозни автомобили, носят бижута за хиляди левове, живеят в палати. Виждаме как омърсяват манастирите ни, като ги превръщат в бардаци. Превърнали са се в сребролюбци, чревоугодници, андрофили. Хора с много пороци и грехове, хора без срам и покаяние.
Как тези хора могат да ни учат на смирение, на себе владение, на морал. Как тези хора могат да разпространяват Божието слово и да искат от нас да спазваме Божите заповеди, когато те самите ги нарушават. Как не ги е срам от деянията им и ако поне малко имат вяра защо все още не са се покаяли и не са оставили храма за някой по-достоен от тях.
Ние не сме съдници. Всеки е отговорен за делата си и всеки ще си плати цената. В България отдавна нищо не е на място. Хората с някакъв статут и положение доста са се самозабравили. Но идва Видовден!
("Всяка коза за свой крак, но като дойде Видовден, ще видим!")
Коментар