Българите днес?
В какво се е превърнал българина - в екзалтирал зрител и участник в едно позорно зрелище. Свидетели сме на една безкръвна война, която се води м/у българи и турци, м/у българи и цигани, м/у хомо и хетеро, м/у сини и червени и още какво ли не. Образуват се малки групички от подскачащи и крещящи хора, на които са платени жълти стотинки, за да защитават фалшиви каузи и идеали, облечени в национализъм, сеещи омраза и нетърпимост към различното. Медиите ни затрупват всекидневно с лични нападки, обиди и компромати, скандали от всякакъв характер. А ние бедните нещастници ухкаме, ахкаме, гневим се, смеем се, понякога участваме, понякога сме просто наблюдатели на цирка, който така изкусно режисират.
А някъде там е истинския проблем - кой и как управлява държавата. Но фокуса винаги е изместен другаде.
Употребени ли сме?
Всички знаем, колко трудно живеем в България. Няма работа, живеем на ръба на бедността. Ако имаме работа заплатите ни много често не достигат, за да покрием елементарните си нужди. Проблеми в здравната система, проблеми в правораздаването, корупция, престъпност, страх и несигурност навсякъде. Виждаме как възрастните хора бъркат в кофите за боклук, наясно сме, че децата ни нямат бъдеще в тази държава. Принудени сме да сме черноработници в чужбина. Реалността е такава и всички ние определящи себе си като българи, турци, роми, и др. живеем в нея. Всички ние имаме обща съдба, тази да си чужд в собствената си държава. На всички нас се потъпкват правата. Всички нас ни използват за своите политически манипулации, настройвайки ни едни срещу други. Разделят ни по етнос, по вяра, по политически убеждения, но ни държат далече от достъп до информация. Няма яснота къде отиват парите ни. Каква е заплатата на управляващите, как са я определили и защо тяхната е по европейски стандарт, а ние получаваме жълти стотинки за труда си. От къде са натрупали милионите си, на фона на икономическата криза с която толкова дълго се оправдават. Колко фирми имат те и близките им и не е ли това конфликт на интереси. Няма прозрачност при назначаването на държавни постове, няма прозрачност при възлагането на държавни поръчки. Няма яснота какво са свършили, за да оправдаят заплата си. Пълно затъмнение и ако случайно изскочи нещо, което ги компрометира виновни и наказани няма. Има съд, но осъдени няма. Всичко е само спектакъл. Но преди избори не се пестят обещания, не се срамуват да използват героите на миналото, не се притесняват да засягат чувствата ни за национализъм, патриотизъм, чест, достойнство и морал. После кръгът се затваря и всичко се преиграва по друг сценарий, но актьорския състав е същия.
А ние под трибуните, скачаме едни срещу други, обвиняваме се, убиваме се, делим се на групи и водим своята смешна война в името на България.
"Българите: от кротък народ до хейтъри"
"Българите второ качество отдавна вече са реалност"
"Затънали до гуша в омраза"
Това е една малка част от заглавия на статии в чуждите медии, в които се описва позорното ни ежедневие. В тези статии не се пише за това кой и как ни управлява, пише се как ние реагираме в тази обстановка. Хората виждат нетърпимостта ни едни към други и агресията, която излъчваме. Дали разбират колко удобно е за власт имащите да си създават изкуствени вътрешни конфликти, за да отклоняват вниманието от себе си и политиката, която водят. Те виждат как българите мразят различното. Виждат как един кротък народ се е превърнал в народ от хейтъри. Да превърнахме се в хейтъри, но всеки на нашето място би мразил този начин на живот. Грешката ни е, че насочваме гнева си не към когото трябва.
И на въпроса употребени ли сме - ДА УПОТРЕБЕНИ СМЕ! Употребени сме брутално и го знаем. Употребяват ни от 1944 г. Въпросът е защо го позволяваме. А отговорът - защото е по-лесно и по-безопасно. Ние сме готови да се продадем, но не и да се бием за свободата си. Ние предпочитаме да сме предатели на определена цена, но не и да защитим честта си на всяка цена. За нас е по-лесно да седнем и да напишем колко много мразим случващото се, но не и да застрашим жалкия си живот като се опълчим срещу бандата престъпници отговорни за упадъка ни.
Не сме единствените подтиснати и употребени, но другите хората се държат различно. Защитават свободата и правата си с цената на живота. Не се страхуват да излязат на улицата, да се изправят с голи гърди с/у оръжията и да умрат за свободата си. И тези хора успяват. Историята го е доказала.
Всеки народ сам трябва да извоюва свободата си и всеки народ заслужава съдбата си.
Само от нас зависи какви ще бъдем. Едно е ясно, докато се делим ще бъдем употребявани и манипулирани. Ще ни наричат хейтъри, вандали, лумпени, лош генетичен материал. Горчивата истината е, че ако не се обединим, за да го променим ще бъдат прави.
Коментар