През 1998 г., правителството на Иван Костов прави реформа в пенсионната система. Именно тогава е въведена тристълбна пенсионна система по модел на Световната банка. Трите стълба са: задължително пенсионно осигуряване, задължително допълнително и допълнително доброволно пенсионно осигуряване. По първия стълб - парите влизат в НОИ, по втория - в частен фонд, а по третия - където пожелае осигуряващият се и само ако пожелае. Половината български граждани са разпределени служебно в частни пенсионни фондове, като няма никакъв дебат дали тези фондове гарантират вложенията им до получаване на пенсия. Просто една част от парите на хората за пенсия, започва да се налива в частен фонд, който инвестира тези пари в нещо си. Няма яснота кой стои зад тези фондове, как са придобили правото за това, къде инвестират. Така е до днес, когато изведнъж едно друго правителство, решава, да върне парите отново в държавния фонд, но този път малко по демократично - като даде право на избор, хората сами да решат дали да внасят част от парите си във частен фонд или 100% да се осигуряват в НОИ.
Започна битка, която е неразбираема за нас потърпевшите. Може само да гадаем от къде идва недоволството от една такава промяна. Може би инвеститорите от частните фондове се страхуват от това, че хората ще отдръпнат парите си и бизнеса им ще бъде застрашен. Тук в създалата се ситуация много ясно се вижда как бизнеса е преплетен с политиката и как политиците защитават интереса на определени олигархични кръгове, а не на гражданите. Как при най- синьото, от сините правителства, а именно при Костов, когато уж демокрацията процъфтява, никой не попита хората искат ли част от парите им за пенсия да се управляват от частен фонд и никой не даде яснота кой гарантира тези пари, а просто го направиха, сега когато се прави промяна, но така, че хората сами да решават, изведнъж стана проблем?
От всички тези политически разигравания започваме все по-ясно да виждаме истинската картина. Прехвърлят се пари от едно място на друго (нашите пари), или от един джоб на друг, уж за наше добро. Настройват ни, в зависимост от това кой е по-добър оратор и има по-голяма медийна подкрепа за определена кауза. Използват ни за протести. Накрая някой надделява и взима парите, а ние продължаваме да живеем на прага на бедността. Пенсиите остават все така мизерни, годините ни за пенсиониране се вдигат. Оказва се, че сме само пионки, ползвани от системата за облагодетелстване на определени хора. Битката, къде да внасяме осигуровките си за пенсия е безсмислена за нас защото нищо не се променя. Пък и все по-малко българи доживяват тази пенсионна възраст и могат да "се радват" на мизерни старини.
Докато сме работоспособни ще ни впрягат в разни безсмислени за нас "каузи" , после, каквото е останало за нас, ако сме доживели.
Коментар