facebook like box

Пътят към върха на двама политици - Джон Маккейн и Сергей Станишев

Пътят към върха на двама политици - Джон Маккейн и Сергей Станишев

Джон Маккейн е известен американски политик, потомък на хора посветили живота си в служба към родината. Неговият дядо  Джон Маккейн старши е командвал американските самолетоносачи в Тихия океан по време на Втората световна война, водейки американските сили в битката в залива Лейте. Преживява самата война, но умира четири дни след края и. Баща му Джон Маккейн младши (1911-1981) е командир на подводница. Награден е за заслуги със Сребърна звезда и Бронзова звезда.  През 1967 г. е повишен в чин четиризвезден адмирал и е назначен за командир на ВМС на НАТО в Европа. Самият Маккейн е роден на 29 август 1936 г. във военната база Коко Соло в Зоната на Панамския канал. 

Сергей Димитриевич Станишев е известен български политик, потомък на активни борци против фашизма и капитализма. Баща му Димитър Станишев е бивш секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия (БКП), отговарящ за международните връзки на БКП. Партия, която е обявена за престъпна организация в България със закон, в текста на който се казва, че управлението на тази партия, дошла на власт с помощта на външна сила (СССР), обявила война на България, довежда страната до национална катастрофа. Според различни точки от закона БКП е отговорна за различни неща, вариращи от „унищожаване на традиционните ценности на европейската цивилизация“ и „моралния и икономическия упадък на държавата“ до нарушаване на човешките права и свободи по редица начини и подчиняване интересите на страната на чужда държава „до степен на практическа загуба на държавен суверенитет“. Има обвинения и към ръководствата на БКП. 

Сергей Станишев е роден на 5 май 1966 г. в град Херсон, Херсонска област, Украинска СССР, гражданин на Съветския съюз и едва през 1996 г. се отказва от руското си гражданство.

Маккейн завършва средното си образование през 1954 г., след което влиза във Военноморската академия. Там не се представя блестящо, има проблеми с дисциплината и всяка година са му присъждани над сто наказателни точки (за нелъснати обувки, за пререкания с по висшестоящи и пр.). Успеха му също не е отличен, представя се добре само по предмети, които го интересуват, като английска литература, история и държавно управление. Тук е мястото, да си зададем въпроса дали ако беше в България и баща му беше адмирал щеше да бъде наказван за каквото и да било и дали би завършил на пето място по успех от долу нагоре (в България сигурно би получил отличие и златен медал).  

Сергей Станишев завършва средното си образование в 35 СОУ „Добри Войников“ в София. През 1989 г. завършва с отличие!!! Историческия факултет на Московския държавен университет с дипломна работа на тема „Ролята на униформата за бойния дух на военнослужещите в Червената армия“. През 1994 г. защитава дисертация за научна степен кандидат на науките (заменена с доктор в България) на тема „Система на служебното повишение на висшите граждански чинове в Русия и нейната еволюция във втората половина на 19 век“. През 1998 г. специализира политически науки в Московската школа за политически изследвания, а в периода 1999–2000 г. — по международни отношения в Лондонското училище по икономика и политически науки, където защитава научно изследване на тема „Съвременната външна политика на Русия“.

Преди да започне политическата си кариера Джон Маккейн извървява дълъг път. След завършването си влиза в школа за военновъздушни пилоти. 

През 1967 г. самолетоносачът Форестал, на който служи Маккейн, е изпратен да се присъедини към кампанията за бомбардиране на Северен Виетнам. По - късно Маккейн се присъединява към екипажа на самолетоносача Орискани и към октомври 1967 г. вече има 22 бойни мисии. Пак ще направим отметка, за да зададем въпроса има ли в България такъв генерал или адмирал или какъвто и да е високопоставен военен, който би изпратил сина си на подобни мисии, от които може да не се завърне жив.

На 26 октомври 1967 г. Маккейн участва заедно с още 19 самолета в атака срещу ТЕЦ в Ханой. Самолетът на Маккейн е свален, след като вече е хвърлил бомбите си. Пада в езеро, като получава фрактури на двете ръце и на единия крак и едва не се удавя. Около него се събира тълпа, която го оплюва, рита и взима дрехите му. Рамото му е смазано с приклад на пушка и е намушкан с щик в лявото стъпало и в корема. Пленилите го виетнамци решават, че скоро ще умре и не го пращат в болница, но след като разбират, че баща му е адмирал се погрижват за него и обявяват пленяването му. През този период баща му е назначен за командир на американските войски във Виетнам. И пак ще отворим скоба за въпроса какво би станало ако се случи с момчето на български адмирал, дали той нямаше да използва всичките си връзки и контакти, за да освободи сина си.

Но там развръзката е друга. Не само, че няма намеса от страна на бащата, но и когато виетнамците предлагат на Маккейн да го освободят преди пленниците заловени преди него, Маккейн отказва. Той се позовава на Кодекса за поведение на американските въоръжени сили (първият пленен излиза пръв) защото това е въпрос на чест и ако излезе преди другите пленени преди него, би опетнил паметта на дядо си, би донесъл срам за баща си и обществото би го отхвърлило, а врагът би използвал случая за пропагандни цели. 

Маккейн избира да остане пленник и тогава започват мъчения срещу него. Той е завързван в неудобни пози и на всеки два часа е бит, като в същото време страда от дизентерия. Отново са му счупени кости, както и зъби. Мъченията и болките стават нетърпими и Маккейн прави опит за самоубийство, но е осуетен от надзирателите. И до днес той не може да вдига ръцете си над главата заради нараняванията, които е получил тогава. Веднъж един от надзирателите тайно разхлабва въжетата, с които Маккейн е бил вързан, а когато дошла Коледа застава до него и рисува с крак кръст на земята. Маккейн по-късно разказва тази случка като пример за хуманност. 

Ако допуснем, че по някакви странни причини е пленен сина на български генерал дали би постъпил по този начин, дали би избрал мъченията и смъртта, пред свободата, дори да е с цена - живота  на пленика преди него, дали щеше да му пука за живота на другите и дали би се притеснявал от това какво би казало обществото, когато се върне?

Хората в Америка и България не са по-добри или по-лоши, но обществото в Америка не би приело някой, който възползвайки се от своите връзки, се спасява за сметка на друг, би го заклеймило и отхвърлило и този човек до края на живота си би бил принуден да се крие от това общество. В България не само, че няма да го осъдят, ще го приемат като герой и до края на живота си ще остане такъв.

Пленничеството на Маккейн свършва в резултат на Парижкото мирно споразумение. След завръщането си в САЩ мнозина се съмняват, че той може да се върне към летенето. Той обаче е решен да се върне, подлага се на деветмесечен курс на физиотерапия, с цел да може отново да сгъва колената си. Към края на 1974 г. Маккейн издържа физическия изпит и летателната му правоспособност е възстановена. Той става командир на ескадра базирана до гр. Джаксънвил, Флорида. През 1977 г. Маккейн става офицер за свръзка на ВМС в американския сенат. През 1981 г. се оттегля от армията с чин капитан. Награден е Сребърна звезда, Бронзова звезда, Легион за заслуги, Пурпурно сърце и Кръст за летателни заслуги.

След оттеглянето си от армията Маккейн започва своята политическа кариера.

За разлика от Маккейн, Станишев веднага след своето завършване влиза в политиката. Престъпната организация БКП продължава да съществува, под ново име БСП (Българската социалистическа партия), а Сергей Димитриевич Станишев е назначен за главен експерт в отдел „Външна политика и международна дейност“ на Висшия съвет (ВС) на Българската социалистическа партия, където е „завеждащ отдел“ от 1996 до 2001 г.   

От там на сетне неговата работа е да бъде депутат, председател на БСП, има и мандат като министър-председател на Република България в правителството на Коалиция за България през 2005 г. Остава на поста председател на БСП до 27 юли 2014.

Направихме това сравнение не, за да покажем колко хубави хора са американците. Хората навсякъде са едни и същи, различна е средата в която живеят. Направихме сравнението, за да онагледим абсурда, в който живеем. Комунизма е наложен в България, въпреки съпротивата на хората. Управлявали са ни престъпници като Димитър Яков Станишев, виновни за избиването и репресирането на хиляди българи. Тези комунистически лидери са били свързани с терористи като Абу Айяд и теро­ристичната група „Черен септември“, представителите на която години наред се разхождат в България като у дома си. Тези същите хора оглавиха "промяната" и предадоха властта в ръцете на синовете и дъщерите си, като обявиха пред света, че България е демократична държава. 

Ние отдавна сме наясно, че за да имаш някакъв успех в страната ни трябва да отговаряш само на едно условие - да си свързан с единствената осъдена партия в България - БКП и нейният репресивен орган ДС. 

За нас българите това е разбираемо, като се има предвид, че неофициално сме били 16-та република на СССР и че след падане на режима, властта остава в ръцете на същите хора. Неразбираемо е обаче защо тези хора ги приемат като достойни политици навън. Как тези хора могат да сядат на една маса с хора като Джон Маккейн, как може да ги наричат равноправни партньори. Как се наричат хората участвали в една престъпна организация, която е осъдена и забранена със закон, не се ли наричат престъпници и как се допуска само техните наследници да участват в управлението на държавата. Как си представяте сина на Осама Бен Ладен да бъде президент на САЩ или сина на Хитлер да бъде канцлер на Германия? Звучи абсурдно нали, но в България е реално.

Към днешна дата Сергей Димитриевич Станишев е не само български политик, той е и евродепутат и председател на Европейската социалистическа партия. Към днешна дата всички български политици са свързани по един или друг начин с престъпната партия БКП и нейният репресивен орган ДС.

Коментари (3)

Фейсбук коментари ()

10
Не бих защитавал Стаишев по никакъв повод, но той поне не е участвал лично в терористични действия. И по най-оптимистичите сметки, Виетнам губи меду 4 и 5 милиона души от американската агресия. Не казвам, че Маккейн е осъзнат терорист - той е твърде простодушен и наивен (по християнски). Вероятно като изсипвал бомби и ориндж е мислел, че освобождава бедните селяни от комунизма - по-наивно от това...От друга страна баща му сигурно е бил наясно какво вършат и би следвало да е осъден за военни престъпления, ама не е. Съгласен съм с казаното за Станишев, но ви съветвам да не го критикувате, поставяйки го до хора като Маккейн. Така му правите услуга.
10
Ако приемем, че бащата на Макейн и той самия са терористи избивали невинни хора в страна, с която Америка е във война, какъв трябва да е бащата на Станишев участвал в терористичната организация БКП, избили хиляди свои сънародници без съд и присъда. Какъв трябва да е синът Станишев, предал интересите на България и българите на Русия за собствени облаги. Разликата е там, че едните се бият в името на страната си, а другарите от рода Станишев убиват собствените си сънародници и погубват собствената си държава. Впрочем спорно е да казваме, че България и българите са "собствен народ и държава" за тях, като имаме предвид руското им самосъзнание.
10
Ясминка, изглежда че основната идея на написаното Ви убягва, а именно че на Маккейн не са му постлали и дали нищо наготово. За разлика от него, на Сергейчо му е било подавано направо в устата. И това е показателно за българските комунисти и за децата им също. А за това какви насилия са вършили комунистите срещу собствения си народ, няма нужда да говорим.

Коментар

България е в Европа, но Европа не е в България!X

България е в Европа, но Европа не е в България!


Комунистическият режим е осъден в България със закон. Днес комунисти и техните потомци управляват държавата ни. Посетете ни във Фейсбук.