Много е хубаво да бъдем оптимисти и да повтаряме, че това, което не ни убива ни прави по-силни, но няма да ни спаси от истината, че това, което не ни убива ни осакатява.
Добре е да сме положителни, но в ситуацията в която се намираме и начина, по който живеем е пагубно. Разпъват ни на кръст всеки ден, гаврят се с живота ни и повярвайте това не ни прави по-силни, осакатява ни физически и духовно, ставаме все по-слаби, по-зависими и манипулируеми. Може да се правим, че всичко е наред. Може да се правим, че не забелязваме мизерията и нищетата, в която тънем. Може да се правим на мъдреци и да се радваме на малките неща и да повтаряме, че живота е прекрасен, но истината е друга.
Как може да се зарадваме на хубавия ден, когато виждаме възрастните хора да ровят в кофите за боклук или да броят последните си стотинки, за да си купят хляб. Недохранването не ги убива, но мислите ли, че мизерията ги прави по-силни?
Казват ни, че за да бъдем щастливи трябва да се радваме на малките неща. На кои по точно - малките ни заплати, малкото свободно време ако изобщо имаме такова, малкото почивни дни, малкото храна в хладилника, малкото дрехи втора употреба, който си купуваме...
Защо ние трябва да се радваме на тези малки неща, а други използвайки труда ни да се радват на милиони?
Това, че работим по 12 часа, търпим унижения на работното място, не спазват трудовите и човешките ни права и накрая заплатата, която получаваме не ни достига да си платим битовите разходи трябва ли да ни прави щастливи? Това не ни убива, но по-силни ли сме?
Ами когато сме болни, но не можем да си платим лечението или операцията, която ни е необходима по-силни ли сме, или след като сме станали жертви на престъпление и не сме получили справедливост?
По-силни ли са родителите, чиито деца са убити, а виновника живее свободно пред очите им?
Всекидневно понасяме загуби, но не се заблуждавайте, че това ни прави силни. Прави ни още по-слаби. Търпим и се примиряваме и колкото повече търпим, с толкова повече се примиряваме защото с всяка загуба, губим част от себе си. Животът ни никога няма да се подобри, ще става все по-лош. Примирението, което сме приели и с което живеем позволява на други да живеят в охолство, да пътуват по света и да се радват на живота. Тези хора се радват не на малко, а на много и искат все повече. Тези хора са "мъдреците" на нашето време, които ни учат да се примиряваме, учат ни че щастието се крие в малките неща и ни пробутват клишета, че това което не ни убива, ни прави по-силни.
Може би тук е мястото на което трябва да разкажа приказката за добрия ловец.
Имало едно време един ловец, който живеел в единия край на джунглата. Първоначално ловувал, за да се изхранва, но в последствие опитомил някои животни и си направил малка ферма. Минало време и ловеца започнал да се привързва към животните, които отглеждал. Започнал да ги приема като негови приятели и не можел вече да се храни с тях, станал вегетарианец и започнал да се храни със зеленчуци. След още време, ловеца започнал да мечтае за нещо различно, решил да опознае джунглата, да я прекоси и да види какво има от другия край. Взел си оръжията и тръгнал на път. Колкото по-навътре влизал, толкова по-трудно ставало, но той следвал мечтите си. Една нощ се събудил обграден от семейство лъвове. Хванал се за оръжието, но после се отказал да стреля, той обичал животните, сигурно щял да се разбере с тях. Лъвът от своя страна видял, че ловеца е въоръжен и, че ако го нападне директно той може да убие него и семейството му, затова решил да го надхитри. Седнал при ловеца и се заприказвали, лъвът му разказвал за джунглата за това какви неща има от другата страна и, че ще му помогне да стигне до където пожелае. Ловецът бил много въодушевен и щастлив от новите си приятели. В знак на приятелството той захвърлил оръжията си, пък и новите му приятели били силни и му обещали защита. Така тръгнали заедно навътре в джунглата. Вървели дълго време, храната им започнала да свършва. Един ден лъвът дошъл при ловеца и поискал да му даде единия си крак да се нахрани, защото иначе щял да умре от глад и нямало как да продължат пътя си. Отначало ловеца се стреснал, но като размислил се съгласил. Все пак лъвът познавал джунглата, а той не, били стигнали толкова навътре, че ако лъвът го изоставел сега ловецът бил изгубен, пък и оръжия нямал нито за лов, нито за защита. Така доброволно се лишил от крака си, примирил се със загубата все пак имал още един крак пък и лъвът му помагал. Минало време и лъвът му поискал и другия крак. Нямало какво да се прави, ловецът бил зависим от лъва, дал му и другия си крак, лъвът щял да го носи. След време лъвът поискал едната му рака, после другата. Ловецът изпитвал болка губейки части от себе си, но нямал избор. Осъзнал, че е направил грешка, като се е доверил на лъва, след това, че се е отказал от оръжието си. После, че е тръгнал заедно с него навътре в джунглата, която не познава. После, че дори не се е опитал да спаси частите от себе си и позволил на лъва да го осакати. Разбрал, че с всяка своя загуба ставал все по-слаб и все по-зависим от лъва. В един момент нямало какво повече да губи освен живота си. Ловецът решил, да не се отчайва, а да гледа положително на нещата. Боляло го от загубите, но решил да е силен и да се радва на малките неща, за да бъде щастлив през времето, което му оставало да живее. Любувал се на природата, на птичките, бил доволен, на малкото храна, която лъвът му давал. Приел, че лъвът също прави саможертва, като го носи на гръб през джунглата.
Така свършил животът му, той просто бил храна, парче месо, което лъвът си носил, за да се храни.
Това, че се е опитвал да бъде щастлив и силен осъзнавайки, че е само парче месо с което ще се храни лъвът, не го прави мъдрец.
Това, че е губел себе си малко по-малко не го е направило по-силен, направило го е по-слаб и зависим.
Това, че е изживял живота си по този начин не е съдба, а въпрос на избор.
Направете сами своите изводи. Избора, който правите ще определи начина, по който ще живеете и мислете за края на вашата приказка. Ако искате носете розови очила и гледайте положително на трагедията в която живеем. Ако искате носете оръжие и се защитавайте, за да не бъдете жертви.
Животът не е предначертан път, животът е въпрос на избор!!!
Димитров (непроверено)
Коментар