"Славното минало на нашия народ ни задължава да бъдем упорити в отстояване на националния идеал днес и в бъдеще, както и в общата ни воля за свобода и единение. На 3 март 2015 г. с гордост можем да кажем, че всички ние продължаваме да носим непримиримия дух на предците си. Нека се гордеем, че сме българи! Нека помним историята и героите, които загинаха в битките, за да живеем свободни! Нека гледаме в бъдещето с високо вдигната глава, гордо носейки в сърцата си националната идентичност", това се казва в поздравителния адрес на Младежката организация на ГЕРБ.
Но днес на 03.03.2015 г. много българи не им е до празник. Патриотизмът и национализмът, с който ни засипват от всички политически партии не е достатъчен, за да се почувстваме горди. Миналото не е достатъчно, за да поддържаме националния идеал, когато настоящето го руши. Волята ни да бъдем свободни и да живеем в единение не е достатъчна, когато ни принуждават да търсим свободата извън България, а вътре в страната непрекъснато ни разделят и противопоставят едни срещу други по етнос, култура, религия и всичко, което може да бъде използвано за разделение. Настройват ни враждебно и насаждат у нас непоносимост към различното, като ни внушават, че то е причина за лошия ни живот. Днес на 03.03.2015 г. не може да кажем, че носим непримиримия дух на предците си защото сме разделени, смачкани, примирени, търпим и живеем своя кучешки живот, а тези, които не могат да се примирят напускат България. Днес не може да се гордеем, че сме българи защото няма с какво да сме горди. Трябва да помним миналото си и героите, които са дали живота си, за да бъдем свободни, но това не ни прави горди. Това ни изпълва с благодарност и срам, срам от това в какво превърнахме България, от това в какво сме се превърнали ние българите. Как да погледнем в бъдещето когато сме изгубили идентичността си, как да вървим напред, когато нашето лице е мръсно и използваме това на нашите предци. Как да погледнем гордо, когато това ще изглежда смешно. Много е модерно да сме горди с Ботев и Левски, но дали те биха били горди с нас?
Днес на Трети март гордостта за много от нас изглежда смешна. Днес трябва да се огледаме, да се засрамим, да се замислим и да съберем смелост въпреки всичко да излезем от лайната в които се намираме. Трябва да се почистим, след това да изчистим и мястото, където живеем, едва тогава може да вдигнем глава и да погледнем гордо, защото всеки може да падне, всеки може да се изцапа, но само този, който успее да се изправи може да бъде горд. Да си горд, когато си до гуша във фекалии не е дори смешно, по-скоро е трагично.
Коментар