Чии интереси защитава българското разузнаване в Македония?

Гледайки интервюто на Г. Коритаров в предаването "Свободна зона" с бившия македонски премиер Любчо Георгиевски възникват доста въпроси, чиито отговори лесно може да намерим ако се вгледаме в изложените факти.

За чий интереси са работили и работят така наречените български разузнавачи по македонските въпроси - за българските или за сръбските?

Повода за гостуването на Георгиевски е изявления на бившия директор на НРС Кирчо Киров и независимия депутат Велизар Енчев, в които се намеква, че българските разузнавателни служби са в основата на формираната партия ВМРО - ДПМНЕ и че, ВМРО - ДПМНЕ е организация в която има много приятели и сътрудници на българските служби.

В отговор на това Георгиевски нарече двамата господа лъжци и бе категоричен, че идеята за формиране на ВМРО-ДПМНЕ е чисто македонска идея, която се появява вътре в Македония. По думите му, България с нищо не е подпомагала както създаването на ВМРО - ДПМНЕ, така и популяризирането и изборната кампания на партията, освен с малко хартия. Той изтъкна и противоречието, в  което изпада българското разузнаване по въпроса, като различни агенти на едно и също разузнаване твърдят различни неща. Божидар Димитров твърди, че ВМРО е създадена от сръбските служби, за да наблюдава и държи чрез нея хората с българско самосъзнание, а Велизар Енчев твърди, че българските служби имат участие в създаването на партията, като вътре имало много български приятели, както и сътрудници от най-високо ниво в македонското правителство включително министър.

Спряганата за българска агентка, вътрешен министър по времето на Георгиевски Доста Димовска, всъщност бе определена по-скоро като сръбски агент по думите на македонския премиер, отколкото като български информатор. Той даде пример с това, че когато и е поискал списък със сръбските агенти в Македония тя ги е защитила до един, като е казала, че информацията е била унищожена и ни обърна внимание да си зададем въпроса дали българските "разузнавачи" са я използвали или тя ги е използвала в полза на сръбските интереси.

„Някои служби работят много по-добре от българските, но не се хвалят„, каза Георгиевски като добави, че става въпрос за сръбските. Той подчерта, че те работят по-добре и в България.

„Не българските работят в Сърбия, както ни казва Кирчо Киров, а обратното“, добави той.

Той даде пример и с това как в България масово се слуша сръбска музика, канят се сръбски изпълнители, дори нашият министър председател е фен на тази музика, но в Сърбия не можеш да чуеш нищо за България.

Също български формации много често са заемали страна в защита на Сърбия и пример за това е конфликта в Косово. Тогава въпреки, че Македония признава Косово, от България се сформира група български активисти на чело с "патриота" Павел Чернев, които приемат присърце каузата на ''Велика Сърбия'' и отиват да се бията за тяхната кауза. Сръбският вожда на тези четници Братислав Живкович казва в едно интервю: "..Това, че Македония е признала несъществуваща и фалшива държава "Косово", за нас е без значение, защото ние не отиваме да защитаваме македонското предателско правителство, както и в Косово и Метохия не сме защитили Милошевич, а святата сръбска земя, Лазаревата клетва, наша люлка и завещание". За тази кауза се бореше и българо-сръбския четник Павел Чернев, който освен това участва и в демонстративното изгаряне на европейското знаме в България под мотото "не на европейския съюз".

Тук трябва да отворим скоба, за да кажем, че кукловодите дърпащи конците на Павел Чернев са същите, които дърпат конците на Велизар Енчев и на Кирчо Киров.

Помним и как президента Георги Първанов се обяви против НАТО по време на въздушните бомбардировки в Сърбия.

Друг интересен факт, на който Георгиевски обърна внимание е защо в Македония няма българска телевизия или българско радио. Отговора, който даде е, че българските телевизии са искали пари на македонските оператори, за да излъчват български канали, докато Сърбия свободно им предоставяла нейни програми. Не само това, но и плащала за чужди, които да се излъчват на сръбски език за македонските граждани.

От всички казани неща извода е само един България няма отношение към Македония и никога не е имала, но България има отношение към каузата на Сърбия в Македония и в подпомагането на сръбската пропаганда в Македония срещу България. Излиза, че българските служби са работили в подкрепа на сръбския интерес, най - вероятно по заповед на Москва.

Страната ни официално не иска да се бърка по никакъв начин в Македония, но неофициално като почнем от обикновените граждани, преминем през телевизионните шоута и стигнем до отделни политици, всички говорят как македонците всъщност са българи, че македонския езика е всъщност български диалект и как македонците се опитват да си присвоят част от българската история. Именно това се използва от сръбската пропаганда в Македония за засилване на омразата към българите.

В Македония не се чува българска реч, защото няма къде да я чуеш и това пак е въпрос на политика и отношение от българска страна, за сметка на това сръбските медии са в изобилие в Македония.

Питаме се къде тук е българският интерес? Официално май го няма никъде, но за сметка на това изглежда някой български "разузнавачи" доста добре го "защитават", но с обратен знак и в интерес на братска Сърбия.

Освен всичко трябва да си зададем въпроса как държавата харчи нашите пари за разузнаването и най-вече за какво ги харчи. Как хора като Енчев се обявяват за най-големите патриоти и родолюбци и си приписват измислени заслуги, без капка неудобство и защо все още се дава трибуна на тези хора и имат място във властта.