facebook like box

Янко Гочев - „Руската империя срещу България“

Янко Гочев - „Руската империя срещу България“

Янко Гочев е автор на едно уникално изследване в три части - „Руската империя срещу България“. Той е завършил "История и география" в Историческия факултет на ВТУ "Св. Кирил и Методий", след което завършва "Право" в Правно-историческия факултет на ЮЗУ "Н. Рилски". Казва, че историята е голямата му любов, интересите му са насочени към българската военна история и дипломация и международните отношения. .

В едно свое интервю, дадено за Faktor.bg, Янко Гочев говори за митовете, които тегнат на датата 03.03.1878 г. и за отношенията между Руската империя и България. 

"Най-тежкият мит е този за "освободителната мисия" на Русия на Балканите като цяло и в частност по отношение на България и българския народ. Този мит е дълбоко вкоренен в съзнанието на българина и той се крепи най-малко на два фактора - мощна многовековна руска пропаганда още от епохата на Възраждането и до днес и незнанието и незаинтересоваността на голяма част от българите да научат историческите факти и събития от своето минало, за да ги анализират и да направят своите изводи за същността на руската политика, която е векове наред последователно антибългарска.

За успешната реализация на този "освободителен" мит спомага унищожението на старите български ръкописи още от Възраждането, в което също са замесени всевъзможни руски учени и пътешественици и техни помагачи, като Найден Геров, както и кражбата на тонове от българските архиви след преврата на 9.09.1944 г. и окупацията на България от Червената армия. Така към този момент българският народ се оказва лишен против волята му от голяма част от своето архивно и документално наследство, унищожено с помощта на Русия или заключено во веки веков в нейните секретни "особени" архиви.

Останалата част от подмяната и фалшпифицирането на българската история довършват нейните слуги, които, овластени след 9.09.1944 г. като учени, се съобразяват изцяло с наложеното в условията на комунистическа диктатура като държавна доктрина русофилството и описват българската история в удобен за Русия дух, изтъквайки нейната единствено положителна роля за историята на българския народ, респективно пропагандирайки тази "освободителна" мисия.

Забележително е, че антибългарската доминанта на политиката на обявените за освободители руски управници се следва постоянно независимо от това, кой управлява там.

Какъв освободител може да бъде Русия, която още през 1782 г. чрез своята императрица Екатерина Велика създава така наречения "гръцки проект"?

По обясними причини русофилите не споменават за него. Този проект обаче е много показателен за целите на Русия на Балканите. По него не се предвижда възстановяване на българската държава и освобождение на българския народ, а напротив - възстановяване на Византия за наша сметка, т.е. чрез погърчване на българите и даже разделяне на земите ни. Цяла България (Мизия, Тракия и Македония) според "гръцкия проект" влиза във Византия и трябва да се управлява от внука на императрицата Константин Павлович. И това не е единственият имперски проект за разделение на българските земи.

Малко известен факт е сключването между "освободителя" Русия и поробителя Османската империя на Ункярискелесийския договор от 1833 г. Чрез него руският император Николай I, воювал през 1828-1829 г. с Османската империя, вместо да я унищожи, окончателно става гарант за нейната териториална цялост и издейства от султана затваряне на Проливите за чужди кораби. Този император Николай I в същата тази 1833 г. помага на Сърбия да заграби Тимошко - първия грабеж на български земи, в които по това време по оценките на такъв голям учен като Стефан Веркович живеят поне 200 000 българи. Така със съдействие на Русия тези български земи ще бъдат "освобождавани" от българи, подложени на жестока сръбска асимилация.

Същата схема се прилага и от Александър II, който е освободител на руските крепостни селяни, всъщност роби, а не на България. През 1877 г. Русия обявява война на Османската империя, след като се проваля Цариградската конференция. Алекснадър II предприема този важен акт тогава, когато вижда заплаха за своите имперски цели от реализирането на автономно българско княжество въз основа на Екзархията. При раказа на събитията около Източната криза (1875-1878) се укриват тайните руски сделки, които трасират обявяването на Руско-турската война от 1877-1878 г. Това са споразуменията от Райхщад с Австро-Унгария от лятото на 1876 г., изключващи създаване на голяма славянска, т.е. българска държава и тайните конвенции от Будапеща пак с Австро-Унгария от януари-март 1877 г. Император Александър II прави свои съюзници Румъния и Сърбия, които след това награждава с нови български земи. Така на 3.03. 1878 г. по волята на този обявен за ‘’освободител’’ император голяма част от Поморавието с Ниш и Лесковац са подарени на Сърбия, а Северна Добруджа - на Румъния, като разменна монета за връщането на Южна Бесарабия на Русия. Тук забележително е как православна Русия откъсва от България две наши православни епархии – Ниш и Тулча, които губим окончателно и завинаги, ако изключим периода на временното им владение през Първата световна война (1915-1918)".

Това е част от нашата история, за която не се говори. Но ние имаме право да знаем. 

Източник: faktor.bg

Коментари (0)

Фейсбук коментари ()

Коментар

Партии много, корен един, избор един – БКПX

Партии много, корен един, избор един – БКП


Присъединете се към фейсбук групата ни, направена с цел изобличаването на българските политици и свързаността им с БКП и ДС.